Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ру отпи от кафето и въздъхна:
— Превъзходно е.
— Джими ми го купува от „Барет“ — каза лорд Джеймс.
— Най-доброто кафе в града — усмихна се Ру.
— Какво да правя с тебе? — попита херцогът на Крондор.
— Не разбирам за какво говорите, милорд.
Седяха в частните покои на херцога около кръгла маса. До лорд Джеймс беше дворцовият съдия Уилям, а компанията се допълваше от Джими, Даш и Катерина. В стаята влезе Оуен Грейлок и седна.
— Добро утро — поздрави той с усмивка. — Какво става?
— Тъкмо обяснявах на твоя стар приятел тук, капитан Грейлок, че съм затруднен от въпроса какво да правя с него — каза Джеймс.
— Какво да правите с него ли? — Грейлок изглеждаше притеснен.
— Ами има няколко трупа край доковете и много злато, а обясненията защо се е оказало там, са твърде оскъдни.
— Милорд — обади се Ру, — позволете, но с най-голямото ми уважение към вас, вече обясних как стоят нещата.
— Така казваш ти — отвърна Джеймс. Наведе се напред и посочи Ру с пръст. — Но си закоравял убиец и няколко от твоите бизнес сделки в близкото минало граничат с престъпното.
Умората правеше Ру заядлив.
— Да граничиш с престъпното, не е същото като да бъдеш престъпник… милорд.
— Добре, можем да задържим златото и да направим разследване — каза съдията Уилям.
— Не може! — Ру рязко се изправи. — Ако не предам златото на моите кредитори до края на деня, ще бъда разорен. Това беше крайната цел на плана на Джейкъби.
— Бихте ли ни оставили насаме с господин Ейвъри? — каза Джеймс. — Закуската привърши.
Грейлок погледна със съжаление храната на масата, но стана и излезе заедно с другите.
Херцогът стана, приближи се и седна на празния стол до Ру.
— Нещата стоят така — бавно каза той. — Ти се справи много добре. Забележително бе и как се възстанови и стигна до такъв възход, млади Ейвъри. По едно време си мислех, че ще имаш нужда от нашата помощ, за да преодолееш атаките на враговете си, но се справи и без нас. Така спечели още точки.
— Но моята заплаха не е само на думи — продължи той. — Бих искал да разбереш нещо и то е, че независимо колко могъщ можеш да станеш, ти не си над закона. Не повече, отколкото беше навремето, когато с Ерик убихте Стефан фон Даркмоор.
Ру не каза нищо.
— Няма да се опитвам да задържам златото ти, Рупърт. Плати на кредиторите си и напредвай в бизнеса, но помни, че винаги можеш да бъдеш отстранен толкова бързо, колкото първия път, когато се озова в килията на смъртниците.
— Защо ми казвате всичко това? — попита Ру.
— Защото не си свършил със службата си за нас, млади Ейвъри. — Джеймс стана и закрачи из стаята. — Съобщенията отвъд океана са по-лоши, отколкото предполагахме; много по-лоши. Доколкото знаем, твоят приятел Ерик може би е вече мъртъв. Може би всичките, които отидоха с Калис, вече са загинали. — Той спря да се разхожда и погледна Ру. — Но дори и да постигнат целите си, ти пак ще си ни нужен. Войската на Изумрудената кралица идва и ти не по-лошо от мен знаеш, че ако тя спусне котва на нашите брегове, богатството ти, завоювано с толкова труд, няма да значи нищо. И ти, и твоята жена, и децата ти няма да бъдете нищо повече от предмети, които тя ще отстранява безмилостно по пътя към целта си: да унищожава всичко живо на този свят.
— Какво искате от мен? — попита разтревожено Ру.
От теб ли? — повтори херцогът. — Защо мислиш, че искам нещо?
— Защото нямаше да седнем на тази закуска, ако не се опитвахте да ми припомните, че винаги сте в състояние да ме обесите или за ужасните неща, които преживях, когато служих с Калис. — Гласът на Ру се издигна гневно. — Разбира се, че много добре осъзнавам всичко! — Удари с юмрук по масата и чиниите подскочиха и задрънчаха. Замълча и после добави: — Милорд.
— Ще ти кажа какво искам — каза лорд Джеймс. — Трябва ми злато.
— Злато ли? — примигна Ру.
— Повече злато, отколкото дори такова алчно малко копеле като теб може да си представи, Рупърт. — Херцогът се изправи. — На тези брегове ще пламне най-голямата война в историята на този свят.
Той отиде до прозореца, откъдето се виждаше пристанището, и махна с ръка.
— Ако в Кралството не дойде някой с огромна магическа мощ и интелигентност и не предложи някакво неочаквано решение, до три години ще видим как в пристанището ни влиза най-голямата флотилия в историята. А с нея и най-голямата армия, сформирана някога. И всичко, което сега виждаш през прозореца, ще бъде превърнато в пепел. Това включва къщата ти, твоя бизнес, кафене „Барет“, твоите докове, складове, кораби, съпругата ти, твоите деца и любовницата ти.