Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Спря коня си пред него и го изгледа преценяващо.
- Сетихте се най-после за нас, а, лорд Каутон?
Да, определено му напомняше за Нинив.
Мат погледна към Височините. Огнената битка между Айез Седай и шараите там се беше заплела ужасно.
„Гледай само да я спечелиш, Егвийн. Разчитам на теб.”
- Войската ви - каза Мат. - Казаха ми, че няколко Айез Седай са се присъединили към вас.
- Няколко, да - отвърна тя предпазливо.
- Ти от тях ли си?
- Не. Не точно.
- Не точно? Какво искаш да кажеш? Виж, трябва ми портал. Ако не получим, тази битка може да се загуби. Моля те, кажи ми, че имаш преливащи, които могат да ни прехвърлят където ми трябва.
Тина присви устни.
- Не се опитвам да ви дразня, лорд Каутон. Научила съм се обаче да не казвам някои неща, а старите навици държат. Самата аз бях прогонена от Бялата кула поради… сложни причини. Съжалявам, но не знам сплита за Пътуването. Знам със сигурност, че повечето при нас са твърде слаби за този сплит. Много Сила е нужна за него, над възможностите на повечето…
- Аз мога да го направя.
Жена с червена рокля излезе от редиците с ранените, където явно беше Церила. Беше тънка и кокалеста, с кисела физиономия, но Мат толкова се зарадва, като я видя, че бе готов да я разцелува. Щеше да е все едно да разцелува счупено стъкло. И все пак щеше да го направи.
- Теслин! - викна той. - Какво правиш тук?
- Бия се в Последната битка, мисля - отвърна тя и изтупа ръцете си. - Не го ли правим всички?
- Но при Заклетите в Дракона?
- Когато се върнах, Бялата кула не ми се стори много удобно място. Променила се е. Възползвах се от възможността тук, след като имаха нужда от мен. Е, портал ли искаш? Колко голям?
- Достатъчно голям, за да прехвърлим колкото може повече от тези войски тук, Заклетите в Дракона, огиерите и това конно знаме от Бандата на Червената ръка.
- Ще ми трябва кръг, Тина - каза Теслин. - Никакви възражения, че не можеш да преливаш. Усещам го в теб, а всички предишни обещания и клетви тук са отменени за нас. Събери другите жени. Къде отиваме, Каутон?
Мат се ухили.
- На върха на Височините.
- Височините! - изуми се Карийд. - Но вие ги _изоставихте_ в началото на битката. Отстъпихте ги на Тварите на Сянката!
- Точно така.
А сега… Сега имаше шанс да довърши това. Силите на Елейн се държаха край реката, Егвийн се сражаваше на западната страна… Мат трябваше да завземе източната страна на Височините. Знаеше, че след като сеанчанците си бяха заминали и повечето негови войски бяха заети около подножията на Височините, Демандред ще прати голяма сила шараи и тролоци по платото на североизток, за да заобиколят долу през речното корито и зад войските на Елейн. Армиите на Светлината щяха да бъдат обкръжени и подложени на милостта на Демандред. Единственият му шанс бе в това да попречи на войските на Демандред да слязат от Височините въпреки превъзхождащия им брой. Светлина. Беше нищожен шанс, но понякога човек трябва да заложи на единствения шанс, който му е подръка, нали така?
- Разтегляте опасно силите ни - каза Карийд. - С местенето горе на войските, които са нужни тук, рискувате всичко.
- _Вие_ поискахте да отидете на предните линии - отвърна Мат. - Лоиал, с нас ли сте?
- Удар в сърцето на врага ли, Мат? - попита Лоиал и надигна брадвата си. - Няма да е най-лошото място, където съм попадал с някого от вас тримата. Все пак се надявам, че Ранд е добре. Така смяташ, нали?
- Ако беше мъртъв, щяхме да сме го разбрали - каза Мат. - Ще трябва да се оправи сам, без Матрим Каутон да го спасява този път. Теслин, дайте ни го този портал! Тина, организирай силите си. Кажи им да са готови за щурм през отвора. Трябва да завземем бързо северния склон на Височините и да го задържим, _каквото_ и да хвърли Сянката срещу нас!
Егвийн отвори очи. Намираше се в някаква стая, въпреки че изобщо не трябваше да е в стая. Хубава стая при това. Прохладният въздух миришеше на сол и тя лежеше в мека постеля.
„Сънувам”, помисли си. Или може би беше умряла. Щеше ли това да обясни болката? Такава ужасна болка. Нищото щеше да е по-добре, много по-добре от тази агония.
Гавин го нямаше. Откъсната частица от самата нея.
- Забравям колко е млада. - Из стаята се носеше шепот. Гласът бе познат. Силвиана? - Грижи се за нея. Трябва да се върна на бойното поле.
- Как върви? - Егвийн познаваше и този глас. Росил, от Жълтите. Беше отишла в Майен с новачките и Посветените, за да помагат в Цяра.
- Битката ли? Зле върви. - Силвиана нямаше навик да подслажда думите си. - Пази я, Росил. Тя е силна. Не се съмнявам, че ще се измъкне от това, но винаги е грижа.