Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Не за пръв път си спомни той тази песничка от детската игра, чийто стих си тананикаше човекът, докато чакаха пред вратата един до друг, но този път той така неусетно си я беше повторил на глас, че се стресна, като чу втория стих:
Кавалето почтително бе подсказал думите и мелодията, като си помисли, че Кленъм не ги знае нататък.
— Ха! Ти знаеш ли песента, Кавалето?
— Да, сър, кълна се в Бакхус! Във Франция всички я знаят. Много пъти съм слушал децата да я пеят. Последния път, когато аз нея чух — каза мистър Баптист, някогашният Кавалето, който се връщаше към родния словоред на изреченията си, щом спомените му го отнасяха дома, — беше от едно сладко гласче. Много хубаво, невинно гласче. Алтро!
— Последния път, когато пък аз я чух — отвърна Артър, — пееше я нито хубав, нито невинен глас, а точно напротив.
Той каза това повече на себе си, отколкото на събеседника си, и добави думите, които беше чул от непознатия.
„Бог да ме убие, сър, нетърпелив съм си по природа!“
— Какво?! — извика Кавалето, изумен от почуда, и моментално пребледня.
— Какво ти става?
— Сър! Нима знаете къде съм чул тази песен за последен път?
Със свойствената на италианците пъргавина в движенията той очерта с ръце голям орлов нос, събра очите си, разчорли косата си, изду горната си устна във вид на мустаци и заметна през рамото си края на въображаем плащ. Докато вършеше това с пъргавина, невероятна за човек, който не е наблюдавал италиански селянин, той изкриви лицето си в много особена и зловеща усмивка. Цялото му преобразяване премина през него като светкавица и след миг той отново стоеше пред покровителя си блед и учуден.
— В името на всички светии, какво значи това? — запита Кленъм. — Познаваш ли някой си Бландоа?
— Не! — каза мистър Баптист и поклати отрицателно глава.
— Но ти току-що описа един човек, който е бил наблизо, когато си чул песента, нали?
— Да — каза мистър Баптист. — Алтро! Алтро! Алтро! Алтро! — И тъй като отрицанието с главата му се видя недостатъчно, размаха и десния си показалец, за да отхвърли съвсем това име.
— Чакай! — извика Кленъм и разгъна обявата на бюрото си. — Това ли беше човекът? Ти разбираш ли, като чета на глас?
— Напълно! Отлично!
— Но гледай също. Ела и следи с поглед, докато чета.
Мистър Баптист се приближи и загледа всяка дума със зорките си очи, видя и изслуша всичко с най-голямо нетърпение, после плесна обявата с двете си ръце, като че ли бе здраво сграбчил някаква отвратителна гадина, и извика, жадно загледан в Кленъм:
— Това е човекът! Ето го!
— Ти не можеш да си представиш колко важен за мене е този момент — каза силно възбуденият Кленъм. — Кажи ми откъде познаваш този човек.
Мистър Баптист отпусна бавно обявата, отстъпи две-три крачки назад и направи движение, като че ли изтърсва прах от ръцете си, обърна се и рече много неохотно:
— От Марсилия — Марсей!
— Какъв беше той?
— Затворник и… Алтро! Да, уверен съм, и… — мистър Баптист пристъпи по-близо и прошепна — убиец!
Кленъм се отдръпна, като че ли думата му бе нанесла удар. Така ужасна му се стори връзката на майка му с този човек. Кавалето падна на колене и го замоли с бурни жестикулации да чуе какво го е събрало на едно място с такъв мръсен тип.
Той разказа самата истина — как някаква дребна контрабанда станала причина за всичко, как го освободили от затвора и как избягал от този човек. Как в хотел „Зора“ в Шалон на Сона бил събуден в леглото си през нощта от същия този убиец, който тогава се наричал Лание, макар че предишното му име било Риго; как убиецът му предложил да си търсят щастието заедно; как изпитвал такъв ужас и отвращение от него, че избягал призори, и как оттогава насам го преследва страхът, че може да срещне убиеца и онзи да поднови познанството си с него. Като разказа всичко това, със силно подчертаване на думата убиец, нещо характерно за родния му език, и което накара Кленъм да почувствува още по-силно ужасното й значение, той скочи на крак, отново заудря обявата с ярост, каквато у един северняк би означавала лудост, и се развика: