Вълка от Уолстрийт

— От НАСДАК23 не казаха ли, че ще я регистрират? — попита Дани.

Поклатих глава.

— Те ще я регистрират, но това значи, че ще можем да задържим само пет процента от акциите ни. Останалите ще трябва да припишем на името на Стив, преди да започнат да се търгуват. Това ще рече, че трябва да подпишем договорите още сега, тази сутрин! Което значи и че ще трябва да се доверим на Стив да постъпи честно с нас, след като компанията му стане акционерно дружество. — Свих устни и бавно заклатих глава. — Не знам, Дан… Имам гадното чувство, че той си играе с нас на шах. Не съм много сигурен, че ще удържи, когато ножът опре до кокала.

— Вярвай му, Джордан. Лоялен е към теб сто на сто. Знам го тоя пич откак се помня и, повярвай ми, той знае закона „омерта“ по-добре от всеки друг. — Дани заключи устата си с палец и показалец, един вид „Гък няма да рече!“, което е точният смисъл на мафиотската дума „омерта“: мълчание. — Пък и след всичко, което си направил за него, няма да те прецака. Стив не е глупак и напълно съзнава колко пари е натрупал в качеството си на моя миша дупка, та не би рискувал да ме загуби като източник.

„Миша дупка“ бе стратънска кодова фраза за подставено лице24 — човек, който притежава акции само на хартия, а всъщност е представител на реалния собственик. По принцип в това да си подставено лице няма нищо незаконно, стига да си плащаш съответните данъци и в отношенията си със собственика на акциите да не се явяваш в нарушение на някой от законите за ценните книжа. По тази причина ползването на подставени лица беше широко разпространена практика на Уолстрийт. Чрез тях големите играчи успяваха да придобият по-големи пакети акции от дадена компания, без да бъдат принудени да ги обявяват пред борсовите власти и пред останалите акционери. И стига да не придобиеш на името на някое подставено лице повече от пет процента от акциите на дадена компания (над което ниво си задължен съгласно закона да обявиш официално собствеността си върху тях и бъдещите си намерения), всичко беше напълно законно.

Но ние използвахме подставените лица другояче — да купуват тайно големи пакети от новите емисии, които „Стратън“ пускаше — и по този начин нарушавахме толкова много закони за ценните книжа, че Комисията по ценни книжа и борси (СЕК)25 се виждаше принудена постоянно да измисля нови, за да ни спре. Проблемът беше, че в тогавашните закони имаше повече дупки, отколкото в пита швейцарско сирене. И не бяхме единствените на Уолстрийт, които се възползваха от тях. Напротив, вършеше се поголовно. Единствената разлика беше, че ние го правехме с малко повече хъс и елегантност — и голяма доза безочливост.