Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— О, нямам никаква представа — изгъргори тя през смях, който приличаше на кискане. — Аз съм само проводник. Пророчеството идва при мен и аз го записвам. Съхранявам го, както се съхранява всяко друго пророчество.
Натан обиколи с ръка пълната с книжа стая.
— Не получаваш ли видения за тези неща, за пророчествата, които ти се явяват?
— Не. Просто пристигат и аз ги записвам.
— В такъв случай на практика не знаеш какво означават.
Тя се замисли за момент.
— Ами, ако пророчеството е за дъжд, признавам, че не е придружено от видение, но пък ми се струва доста ясно, не мислите ли? — Когато Натан кимна, тя продължи: — Но когато каже, че небето ще се срине, нямам никаква представа какво би могло да означава това. Небето не може точно да се срине, нали?
— Не, не може — съгласи се Натан.
— Е — вдигна многозначително пръст тя, — все трябва да има някакъв скрит смисъл.
— Така изглежда — съгласи се Натан. — И как ти се явява такова предсказание, ако не под формата на видение?
Смръщи чело, докато се опитваше да си спомни.
— Ами, явява ми се като думи, предполагам. Не виждам в главата си картина на падащо небе или нещо подобно. По-скоро чувам глас, който изрича думите и аз ги записвам така, както съм ги чула.
— И ги събираш тук?
Лорета огледа безценните си предсказания.
— Явно бъдещите поколения пророци ще трябва да изучават всичко това, за да го разберат.
Ричард едва се сдържаше. Представляваше му усилие да си държи езика зад зъбите. Жената беше достатъчно безобидна. Едва ли съзнателно се опитваше да ги побърка. Просто си беше такава и той нямаше намерение да я променя, не виждаше смисъл да влияе на характера или маниите й. Би било безсмислено и жестоко да каже нещо, което би я накарало да се почувства зле.
— О — пророни тя, обърна се рязко и се завтече към един ъгъл на стаята. — За малко да забравя. Има едно ново, получих го вчера. Дойде при мен най-неочаквано. Това е последното, свързано с теб, Господарю Рал.
Лорета заровичка из купчините, зачиташе по диагонал и пъхаше листовете обратно, откъдето ги беше изтеглила. Накрая намери каквото търсеше. Според Ричард това, че жената съумяваше да намери определено парче хартия сред хилядите, натъпкани в дома й, бе по-забележително от онова, което всъщност пишеше на листовете.
Забърза обратно, протегнала ръката с намерената записка към Ричард. Той взе документа и зачете на глас.
— „Царицата взема пешка.“ — Вдигна глава, смръщил чело. — Какво означава това?
Лорета сви рамене.
— Нямам представа. Моето призвание е да чувам и да записвам, не да тълкувам. Както ви казах, бъдещите пророци ще трябва да свършат тази работа.
Ричард погледна Натан и дядо си.
— Някой да има представа какво би могло да значи?
Зед направи гримаса.
— Съжалявам, на мен нищо не ми говори.
— Нито пък на мен — поклати глава Натан.
Ричард въздъхна дълбоко за пореден път.
— Благодаря, че ни предаде всичко това, Лорета: „Хора ще умрат“, „Небето ще се срине“ и… — Погледна последния лист, за да си припомни точните думи: „Царицата взема пешка.“ Ами, значи това е. Има ли друго, което би искала да видя?
— Не, Господарю Рал, това е всичко. Когато ми се явиха, нямах представа какво означават. Но със сигурност знам, че са предназначени за теб.
— Често ли се случва да знаеш за кого е предназначено дадено пророчество?
Челото й се набразди, докато осмисляше въпроса.
— Не, всъщност не си спомням друг път да съм знаела за кого конкретно е някое пророчество. — Но за теб се говори, че си много необикновен човек, магьосник с голяма мощ, така че явно причината се крие в това.
Ричард погледна чайника със свещта под него.
— Да ти кажа, Лорета, от благодарност, че ми довери своите пророчества, бих могъл да направя нещо за теб в замяна.
Тя кил на глава на една страна.
— За мен ли?
— Да. Мисля, че всички тези пророчества трябва да намерят своето място.
Тя сбърчи чело.
— Своето място ли?
— Точно така. Не им е мястото тук, далеч от всички. Те трябва да бъдат съхранени в библиотека, при другите пророчества. Трябва да намерят своето достойно място в Двореца.
— В библиотека… — ахна Лорета. — Наистина ли, Господарю Рал?
— Разбира се. Нали са пророчества. Библиотеките са за това. Тук има доста библиотеки. Какво ще кажеш да изпратя хора да приберат всичките тези купчини с пророчества и да им намерят подобаващо място в някоя библиотека?
Тя се огледа, явно се колебаеше.
— Не знам…
— Има една доста голяма библиотека недалеч от тук. Можем да складираме предсказанията ти на едно място, да им определим рафтове и един ден пророците да започнат да ги изучават. Ще можеш да ходиш при тях винаги, когато пожелаеш. А получиш ли ново пророчество, ще го записваш и то ще бъде прибавяно към останалите в твоята специална част от библиотеката.