Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Излиза, че си от нашата черга, а?

— Ами така излиза.

— А като дойде в Москва, стана богаташ и вече ходиш по ресторанти. Сигурно си рекетьор?

— Сигурно — весело потвърди Олег.

— Махай се тогава — неочаквано грубо му подвикна Ира. — Не искам да имам нищо общо с рекетьори. Само това оставаше, да ме накиснеш.

— Не бой се де, аз се пошегувах. Работата ми е нормална, охрана съм. Няма нищо престъпно.

Тя приключи със съдовете и отиде за кофата и бърсалката. Олег и този път се настани на креслото пред гардероба и взе да си приказва с чичо Коля. Кой знае защо, мисълта, че я чака, й беше приятна, но тя не можеше да си обясни защо го прави. Когато вече домиваше тоалетните чинии в клозета, при нея дойде една от сервитьорките. Странно, а беше сигурна, че освен чичо Коля всички вече са си отишли.

— Какво ще ядеш, шишчета или пържола по киевски?

— Дай което не ти се свиди — отговори Ира, без да вдига глава.

— На мен ми е все тая — някак странно се усмихна младата жена. — Което кажеш, него ще ти сервирам.

— Какво?

Ира се изправи и недоумяващо впери очи в нея. Как така „сервирам“? Подиграва ли се, що ли?

— Изобщо какви ги дрънкаш?

Сервитьорката любопитно я измери с поглед.

— Ама ти не знаеш ли? Твоят кавалер поръча вечеря за двама. И отделно ми доплати, за да ви обслужа. На щедър си попаднала.

— Я стига! — Ира отново се наведе над тоалетната чиния. — Шегите ти са едни…

— Не се шегувам! Честен кръст. Домивай по-бързо, защото готвачите си отидоха и печката е изключена, ако яденето ви изстине, с нищо не мога да помогна.

Ира премълча. Винаги се смущаваше, когато си правеха майтап с нея. Не знаеше как точно да реагира, за да не изпадне в смешно положение. Беше зле с чувството за хумор, пък и какъв хумор можеше да има при такъв живот.

— Е, добре, ще сервирам и едното, и другото, а после ти ще си решиш. Каквото не изядеш, вземи си го за вкъщи, той плати сметката предварително. Само че, Ирка… Виж какво… Масата е готова, сложила съм всичко, което трябва, прибори, чаши, алкохол, студени закуски. Гледай да приключите по-бързо с мезетата, а? За да ви сервирам по-скоро яденето и да си бягам за вкъщи, пък вие можете да останете колкото искате. Измий само съдовете, за да не засъхнат до утре. Чичо Коля ще ти остави ключовете да затвориш, а на заранта ще му ги занесеш. Става ли?

Ира доми тоалетната чиния и се обърна към сервитьорката, за да й каже нещо остро и грубо за продължилата безвкусна шега. Но внезапно разбра, че не е никаква шега.

— Ма ти… сериозно ли говориш? — за всеки случай попита тя.

— Господи! — плесна с ръце сервитьорката. — Разбира се, че сериозно. Хайде, Ирка, не ме бави, че ме чака дълъг път до къщи.

Ира старателно изми ръцете и лицето си с ароматния тоалетен сапун, оставен на мивката за ползване на клиентите, и внимателно се погледна в огледалото. Вечеря в ресторант. Такова нещо не й се беше случвало през живота. Тя не вярваше в приказките за разни пепеляшки, които при едно докосване с вълшебната пръчица се превръщат в принцеси. И в любов от пръв поглед не вярваше. Каква ти любов може да се породи при тоя жалък вид и с тия гадни, омразни пъпки?