Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
Наблюденията му върху познати съпружески двойки затвърждаваха неговата увереност, че любовта е мит, приказка за глупци. Никаква любов не съществува, има само търпимост на хората един към друг. Изборът се осъществява не според принципа „който повече ми харесва“, а според принципа „кой по-малко ме дразни“.
Той не бе изневерявал на жена си нито веднъж, но не защото смяташе това за неправилно, а защото не се намери друга жена, която да му хареса. Всички му изглеждаха посредствени, примитивни, прекалено бъбриви и шантави. Само една прецени като достойна за него. Жената на Гриша Войтович.
Гриша я доведе на банкета по случай защитата на докторската дисертация на един от заместник-директорите на техния институт. Красива млада жена, мълчалива и усмихната, във всяка произнесена от нея дума проличаваше необикновен ум и силен характер. Хареса му. Много му хареса.
Веднага щом Войтович замина в командировка за планови изпитания, той й се обади по телефона вкъщи.
— Искам да се видим — заяви без много-много предисловия.
— Защо? — кратко попита тя. Сякаш изобщо не се изненада от позвъняването му, сякаш го бе очаквала. И това го въодушеви.
— Мисля, че трябва да си поговорим.
— За какво? — все така кратко попита Женя Войтович.
— За двама ни.
— Няма смисъл. Постарайте се да разберете.
— Какво трябва да разбера? — внезапно се ядоса той.
— Че обичам мъжа си — все така лаконично му отговори Женя и затвори телефона.
Той остана като гръмнат. Абе тя да не е сляпа? Дребничкият, смотан Гриша Войтович изобщо не можеше да се сравнява с него, уверения в себе си, перспективен учен. Той не беше в състояние да разбере как някой може да търпи Гриша повече от двайсет минути край себе си. И реши, че Женя просто се прави на три и половина и си вдига цената.
На другия ден й се обади отново.
— Престанете да се преструвате — заяви й той. — Кажете кога и къде ще се срещнем.
Този път в гласа й прозвуча умора.
— Престанете да ми се обаждате, не искам да ме намразите.
— Защо смятате, че ще ви намразя? — учуди се той.
— Защото така или иначе ще ви откажа. Колкото повече ми се обаждате, толкова по-унизен ще се чувствате после. Спестете си това унижение, не утежнявайте и моя живот с него.
— Глупостта не може да унижи, защото е глупост — студено произнесе той. — Човек може да бъде унизен само от оскърбление, нанесено от достоен противник. А вашият отказ е най-елементарна глупост. Какво целите? Защото вие не се изненадахте, когато ви се обадих, значи сте го очаквали, значи още тогава, в ресторанта, сте разбрали, че трябва да бъдем заедно.
— Не. Тогава, в ресторанта, разбрах, че вие сте решили, че трябва да бъдем заедно. Вие сте решили. Не и аз. Всичко хубаво.
Той не й се обади повече.
В събота сутринта вторият баща на Настя й се обади по телефона и окончателно развали настроението й.
— Детко, звънни на майка си, има една молба към тебе.
Майката на Настя, професор Каменская, беше известен учен, разработващ компютърни програми за обучение по чужди езици. Вече повече от три години живееше в чужбина и работеше по договор в един от големите университети в Швеция, идваше си два пъти на годината в отпуск и очевидно не й беше много мъчно за мъжа й и дъщеря й. По едно време Настя много се тормозеше, защото подозираше, че и вторият й баща, и майка й са си намерили други близки хора, и имаше чувството, че семейството се разпада. После Леонид Петрович, който от най-ранно детство й бе заменил бащата и когото тя наричаше татко, популярно обясни на дъщеря си, че дългогодишното приятелство крепи семейството много по-стабилно от влюбеността и секса, а тъй като те с майка й са живели почти трийсет години в приятелство и съгласие, нито нейната, нито неговата връзка вече могат да променят нещо. Дори в случай че майка й реши да се разведе с него и да се омъжи за своя шведски любим, всички те — Настя, майка й и той — пак ще си останат близки, тъй като ги свързват твърде много неща и изпитват нежност, доверие и топлота един към друг.