Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— Е, не знам. Винаги ми се е струвало, че Катя е много предпазлива и разумна, за да се поддаде на евтина провокация в центъра на града… Както вече казах, при нас правилото е — напускаш ли, намери си смяна. Затова когато Дина си намери чиста, спокойна, почти същата като преди работа, никой не възрази. Дадохме й прекрасна характеристика и попътен вятър, мила, към нови върхове! А Мешчерякова беше неопитно момиче, не можеше да си разтвори краката без усложнения! Но с времето се научи…
— Хайде да опитаме да излезем от производствената терминология! — казвам. — Трябва ни нещо по-подробно за производствените отношения: приятели, врагове и така нататък…
— Че какви врагове да имаме? — разтвори ръце Петрушин. — Който се справя — печели, който не може — напуска. При нас принципът е наистина железен: клиентът винаги има право.
— Тоест вие сте уверени, че никой от вашите служители не може да намрази Мешчерякова дотолкова, че да пожелае смъртта й?
— Абсолютно. При нас засега търсенето надвишава предлагането. Нали разбирате? Затова момичетата няма какво да делят.
— Ами ако допуснем, че Мешчерякова е заразила някой порядъчен гражданин с някоя срамна болест?
— Изключено! Ето, имаме си свой лекар, работи при нас на договор… Абсолютно изключено!
— Потвърждавам — кимна едрият мъж на име Коля. — Всички дами са наред.
— Вие всъщност какъв сте по специалност? — неприязнено попита Грязнов.
— Гинеколог — спокойно отговори лекарят и добави: — Нека не ви вълнува мястото, където работя. Всъщност изпълнявам същите операции, само че за различни пари, и ги правя може би дори по-добре отколкото в клиниката.
— Докторе, забогатявайте както си знаете! — махна с ръка Грязнов. — Попитах ви, отговорихте ми — всичко е нормално. По-добре кажете, защо изведнъж се заехте не с вашата работа?
Петрушин изведнъж се закашля.
Коля го погледна, досети се, че това е сигнал, но за всеки случай попита:
— За какво говорите?
— Ами че ти сам разправяше как си оправял някакви недостреляни. Ти какво, да не си конски доктор, та да лекуваш от всичко?
— Не, разбирате ли…
— Мисля, че гражданинът Петрушин трябва да постави нещата по местата им — казах, като наблюдавах внимателно пребледнелия директор на фирмата за сексуални услуги. — Първо, да завършим служебната характеристика на Катя и Дина, а като второ — на кого е оказал Николай нетипична помощ? И моля, побързайте, работата е важна. Ако още се съмнявате в това, то на вашите услуги е следовател от Прокуратурата на Русия. Е?
— Разбрах ви — сложи ръка до сърцето си Петрушин. — Мешчерякова си взе неплатен отпуск за три седмици и трябваше да се яви на работа чак утре. Обикновено не поощрявам такива неща, но Дина Венгерова ме помоли да я пусна. А тя е жена над всякакви похвали и препоръки. С нея започнахме всичко… Затова не мога да й откажа. При това вчера вечерта Дина ми се обади по телефона…
— В колко часа?
— Някъде към единадесет. Каза, че са се прибрали двете и всичко е наред.
— Ясно. А раненият?
— Вижте, аз обещах да си мълча…
— Човече! — кресна му Грязнов. — Трябва да си набиеш в главата само едно свято чувство: от студената и миризлива килия те делят не дни, а часове, пък ти кокетничиш с нас като гълъбица, господ да ми прости! Може и да не знаеш, но докторът ти е длъжен — лекарите в болниците трябва да съобщават за всички случаи на огнестрелни и прободни ранявания. Ако не ти, то твоят доктор ще дойде сега с нас. Няма да го приберем само ако научим за всички, които са получили негинекологична медицинска помощ във вашата къщичка. Броя до три и половина… Едно!
— Вие както искате, Владимир Николаевич, а аз… — започна гинекологът Коля.
Но Петрушин не му даде да продължи:
— Добре. Нека грехът да е мой, аз ще разкажа. Имам един познат бизнесмен, задушевен, интелигентен човек. Много сме си помагали един на друг. Съгласете се, че това в днешно време е рядко качество, особено сред бизнесмените от новата вълна. Нравите, както знаете, са вълчи…
— Вашият приятел също ли работи по публичната част? — с грубовато веселие попита Грязнов.
— Простете, не ви разбрах?
— Той, питам, също ли държи публичен дом?
Петрушин известно време мълча, пресмятайки вероятно дали си струва да се обиди от такива некрасиви думи за неговата рожба, или да премълчи. Победи здравият разум.