Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
Но както учи и физиката, силата на действието е равна на силата на противодействието. Когато Джек се набута в чужда територия, която се контролираше от абсолютно славянски тип с двусмисления прякор Наумчик, започна тиха война, която завърши с това, че разстреляха с автомат Джек и двама от телохранителите му на вратата на банята. Константин Петров отдавна беше забелязал у себе си почти свръхестественото свойство да предчувства опасността. И беше уверен — ако той бе там, Джек би могъл да се измъкне. Но босът обичаше горилите му да са грамадни и яки. Така и си отиде в гроба едновременно с тия яки и грамадни типове.
След смъртта на Джек неговата територия и „бичетата“ му, които не страдаха от скрупули, бяха прибрани от Наумчик. Той си имаше свой палач, пък и на Бодила не му се искаше веднага да се примъква към убиеца на предишния си господар, макар оня да го викаше. Бодила минаваше за чистник — убиваше само онзи, когото трябва, без да залива с олово цялата улица, като тъпите рекетьорчета. Известно време Костя, по прякор Бодила, както се казва, лежа на дъното. Прекарваше времето си със своята дама на сърцето Люда Тьотенкина. Но после парите свършиха, а и двамата бяха свикнали да си угаждат.
Тъкмо тогава се появи една далаверка, съвсем чиста, както се стори на Костя. Един познат от групировката на Джек съобщи над чаша бира на своя бивш колега, че сега работи в частна фирма на ужасно тъпа длъжност — с реномето си на жесток тип трябва да сплашва рекетьорите, налитащи срещу фирмата. Наистина, такива засега нямало. В момента директорът на фирмата си търсел добър телохранител и специалист по особени поръчения.
— Искаш ли да те препоръчам? — попита подпийналият му другар.
— За телохранител не ме бива — сви рамене Бодила. — А виж, ако има някоя поръчка, може и да поработя…
Константин не придаде голямо значение на този разговор. Обаче след няколко дни същият колега, по прякор Крушата, го намери в ресторанта на хотел „Савой“, където Петров и Людмила си бяха устроили, както им се струваше, прощален гуляй. Крушата приседна на тяхната маса, наля си от водката и каза, че директорът на фирма „Геронт-сервиз“ господин Меншов го чака утре там и там в еди-колко си часа следобед.
В определеното време Петров пристигна в един обикновен жилищен блок, в третия вход, етаж първи. На вратата на един от четирите апартамента, разположени на стълбищната площадка, видя блестяща метална фирма — трудно можеше да се нарече този полиран къс месинг табелка, — на която бе обозначено „Геронт-сервиз“. Константин бутна вратата — заключено. Позвъни. Отвори му здрав младеж в анцуг.
— Кого търсите?
— Главния.
— А вие кой сте?
— Бодила.
Младежът спря да жвака дъвката си.
— Кой?
— Бодила, малкия. Съветвам те да го запомниш!
Младежът така и не възобнови помпането на дъвкателни мускули и придържайки вратата, извърна глава…
„Телохранител, мамка ти! — беззлобно помисли Константин. — Сега да ти набода шилото във врата — и хъркай, часовой, докато не пукнеш!“
— Михалич! — зарева младежът към вътрешността на апартамента, а на издутата му от напрягане шия като синя вървичка се изду сънната му артерия. — Търси ви някакъв Бодила!
— Доведи го — отзова се директорът.
Спортистът-дъвкач се отдръпна, за да пропусне госта. Докато се промъкваше покрай него, Константин незабелязано, но рязко заби лакътя си в слънчевия му възел. Младежът се задави с дъвката и се присви от кашлица и болка.
— Дишай дълбоко — посъветва го Петров. — Сам ще намеря шефа ти.
Не се наложи да го търси — Меншов собственолично стоеше на прага на стаята си и го очакваше. Отстрани се мълчаливо, но своевременно, докато го пропускаше в кабинета си, седна в черното пружиниращо офисно кресло и попита, кимайки към коридора: