Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— Не — напрегнато каза той. — Познатият ми работеше с недвижими имоти. Московските недвижими имоти винаги си държат цената, нали знаете — накриво се усмихна директорът. — Който се занимава с тях, върти големи пари, но и риска си го има, без добра охрана няма да изкараш дълго. При него работеше като бодигард един тип, явно с криминално минало, а може и така да ми се е сторило. Този охранител вчера дойде при мен и каза, че някакви хора го обстрелвали направо на улицата. Не знаеше нито кой, нито защо. Каза само, че моят познат си има неприятности. Коля обработи раната му, превърза го и оня си замина.
— Сега навярно ти ще се кълнеш, че не знаеш как се казва този охранител? — попита с неприятна усмивка Грязнов. — То си е ясно, кой ще пита хората си за фамилия. Всичките ги наричат я Петка, я Ванка. Името му поне знаеш ли?
Прихващам от припряността на Слава. Та нали това може да не е просто съвпадение, възможно е да е така дълго търсеният от нас… Е?
— Защо само името? — отронва даже някак обидено Владимир Николаевич, копеленце с умен, но порочен мозък, което има толкова пари, колкото аз няма да заработя и за най-дългия си живот. И все пак не му завиждам.
— Тогава пей по-бързо, баровец!
— Костя Петров…
— Той е! — не успява да се сдържи Слава.
Да, най-после хванахме дирята на бандита Костя по прякор Бодила, чието дръзко бягство от ареста лепна позорно петно върху славната криминална милиция и не по-малко славния следовател Турецки, който заради душевната си доброта, избиваща на глупост, създаде на Бодила необходимите условия за бягство.
— Браво! — похвали Грязнов Петрушин за честността и се обърна към Коля: — Сега ти разкажи как е ранен, от какво и дали Костя ще успее да избяга далеч с такава рана?
— Е, тук познахте — усмихна се скъпернически докторът. — Раната е огнестрелна, от куршум, в горната трета на бедрото… на лявото. Сравнително лека е, костта, по-големите съдове и нерви не са засегнати. Куршумът е минал по допирателната, свалил е кожата и малко месо. Той дойде тук сам, на собствените си крака и сам си отиде, но няма да стигне далеч пеша. Раната ще се отвори, той ще загуби сили от кръвотечението, а и болката ще си я бива…
— В колко часа беше това?
— Не помня точно, но във всеки случай след девет вечерта…
13.
И така, съвпадението беше страхотно: човекът, обстрелвал волвото, и нашият беглец Бодила бяха едно и също лице. В това всъщност нямаше нищо удивително. Неговият бос от фирмата „Геронт-сервиз“ изработи няколко апартамента именно за чеченците, сам си призна на разпитите. Защо тогава те да не приласкаят страдащия някогашен компаньон. При това той не скръсти ръце, а честно и снайперски си отработва хляба и прикритието.
Вярно, във връзка с последните вътрешнополитически събития прикритието му не беше вече толкова надеждно…
— За какво се замисли, Александър Борисович? — пита Грязнов.
Весело му е и аз го разбирам: най-лошо е, когато не знаеш кого търсиш. Когато вече си наясно, пък и момъкът ти е стар длъжник, вече е друго.
— Жал ми е за Вова Петрушин — казвам на Слава. — Обещахме на човека, че няма да му гоним карез, а вече вероятно го обискират.
— Че ние какво общо имаме! — пули се Слава. — Виновен е дванайсети кръвожаден отдел. Така му кажете после на разпита…
Смеем се, колата ни носи из потъналата в тревожен сън Москва. Преди една година тя преживя малка гражданска войничка. И не ме напуска чувството, че не е последната…
„Разрешавам издирването и арестуването на К. И. Петров!
Заместник-генерален прокурор на Руската федерация:
Държавен съветник от правосъдието 3 клас: