Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— За какво така го…
— Посетителите трябва да се следят, но и да се държиш вежливо.
— Резонно — кимна отново директорът. — Ето, вижте нашия проспект.
Той протегна към Петров гланциран бял лист с напечатан рекламен текст.
„Индивидуалният частен благотворителен център «Геронт-сервиз» оказва помощ на самотни възрастни лица:
— месечни пенсии от 100 до 200 хиляди рубли;
— безплатно снабдяване с продукти;
— заплащане на нужната медицинска помощ;
— покриване на разходите за погребение — срещу правото на наследяване на жилището след тяхната смърт.
Оформянето на документите е за сметка на центъра.“
Петров върна листа на Меншов и каза разчувствано, но и с леко издевателство:
— Свято дело вършите, добри човече! А за мен, грешника, каква роля се предвижда?
— Старците умират — твърдо каза Меншов. — Ние наследяваме жилищата и ги обявяваме за продан. Точно тогава ще дотичат разни безделници, които едно мляко не са почерпили старчетата, но ще се натискат, за да им отчупим нещо. Нямам намерение да давам нищо никому. Ще ми помогнете ли да направя така, че нито срещу мен, нито срещу нашия бизнес да не се нахвърля никой?
— Ако плащате.
— Според работата. Сега имам на щат четирима човека: аз, счетоводителят, Крушата и шофьорът, който е и агент, и вратата ви отвори…
— А когато шофьорът седне зад волана, кой ще дотърчи на вратата? Аз ли?
— Моля ви се, Константин…
— Петрович…
— Моля ви се, Константин Петрович?! На вратата ще стои милиционерче, както се полага на солидна фирма.
— Ясно. Излиза, че при вас всички топли местенца са заети.
— Не всички. Трябва ми човек, който винаги ще бъде до мен. Понякога ще помага на Крушата.
— А той какъв е — санитарка ли?
Меншов не се усмихна, в очите му блесна недобро пламъче, но каза, сякаш се шегуваше:
— Нещо такова.
После разговорът се прехвърли към заплащането на труда. Месечната заплата не изглеждаше грандиозна, но в устава на предприятието се предвиждаше всеки да участва в печалбите след реализацията на освободените апартаменти. Точно това бяха парите, заради които се разиграваше всичко. Петров се досети, че след сключването на договора с благотворителния център самотните пенсионери гаснат като свещички, иначе фирмата не би трябвало изобщо да се захваща. От тази догадка за миг му стана страшно. Той за пръв път видя човек, който изглеждаше като студент от хуманитарен институт, а всъщност се явяваше чудовище, може би не по-малко от самия Бодил, погубил около десетина човешки души. Но мангизите му трябваха много, за да задържи край себе си Людка, да не се изложи пред аверчетата и за какво ли още не — парите винаги трябват.
И Бодила се съгласи.
2.
Работата започна с едно обявление във вестника. И престарелите самотници започнаха да звънят. С тях винаги разговаряше Александър Михайлович Меншов, който неизменно покоряваше сърцата на бабичките и дядовците със стегнатия си външен вид, мека вежливост и търпение. През това време шофьорът-агент Гена се мотаеше по пивниците, черпеше пропилите се дядковци и бабички и в частен разговор около оплесканата, лепкава маса с разпарчедисани рибешки тела разпитваше кой къде живее и какви роднини има.
По такъв начин, след старателно отсейване на съмнителните клиенти, фирмата „Геронт-сервиз“ започна да работи веднага по три апартамента.
В двустайния в Солнцево живееше в тиха пиянска самота инвалидът втора група Егориев. Той беше участник във Великата отечествена война, но след смъртта на жена си се отцепи от ветеранското движение и беше забравен от всички. Тъкмо по това време дойде при него младият вежлив и усмихнат Меншов. Наговори му за американските спонсори, за синовния дълг пред воините победители, докара сантименталния пияница до сълзи и подписа със стареца договор за безплатно погребение.
Меншов не беше глупак и не бързаше да става собственик на апартамента, защото съседите можеха да вдигнат шум. Още три месеца по веднъж седмично идваше като благодетел при Егориев, носеше му някакви продукти, малко пари и пожелания за здраве и дълъг живот.
Наистина Егориев едва не провали цялата работа. Един ден той съобщи радостно на благодетелите си, че е приютил вкъщи млад непризнат художник, който, макар и да е представител на изкуството, иначе е обикновен човек, обича чашката и рисува голи жени в уродливи образи. Господата от „Геронт-сервиз“ щяха да се побъркат. Първо се запознаха с художника Аркадий. Пропаднал човек, бивш наркоман, сега завършен алкохолик. При това отдавна разведен, жена му живееше в друг град. Това малко успокои фирмаджиите, но всички решиха, че трябва да свършват с Егориев. Един ден позвъниха в апартамента му. Аркадий смело отвори на двамата мъже, защото познаваше единия — той винаги идваше заедно с Меншов. Мъжете — а това бяха Бодила и Крушата — влязоха в апартамента и удушиха без особени усилия стареца и квартиранта с въженца. Труповете скриха в черни пластмасови чували според инструкциите на Меншов. После ги натовариха в багажника на колата, извозиха ги извън града, където директорът на фирмата си строеше вила, напълниха ги със строителен боклук и ги закараха на градското сметище.