Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
Петрушин изучи старателно доколкото можеше и снимката, и печата, и подписа. После свали верижката, отвори вратата и ни покани с широк жест, а на глас го дублира:
— Заповядайте!
Влязохме. Същото разположение, както и във филиала, но тук за „масаж“ бяха предназначени само две стаи. Третата беше строг и в същото време разкошен кабинет. Директорът ни вкара тъкмо там, настани ни на кожения диван и предложи кафе. После попита с какво може да ни бъде полезен.
Решихме да не му казваме, че тази нощ положи началото на края на неговата фирма. Стресовата ситуация можеше да го предизвика към необмислени действия, а ние си имахме друг интерес към Петрушин.
— Работила ли е при вас Катерина Мешчерякова? — попита Слава.
Петрушин реши, че интересът ни е специфичен — не към фирмата като цяло, а само към един неин служител, отпусна се и си позволи леко игрив тон:
— Защо употребявате глагола в минало време? Работи и сега. Макар че вие сте по-наясно. Ако се е забъркала в нещо, няма да й търсим адвокат. Всеки отговаря за себе си.
Грязнов постави на бюрото пред Петрушин снимката на мъртвата Мешчерякова и попита:
— Истина ли е, че при вас добре погребват?
Петрушин се стресна и погледна недоумяващо Слава:
— Ъ… какво казахте?
— Преди няколко часа някой е накъркал яко вашата труженичка с водка и я удавил във ваната! Вашите предположения — кой би могъл да го направи и защо? Нямаме време, така че колкото по-бързо ви проработи паметта, толкова повече шансове имате да се изметем оттук без последствия за вас.
Володя Петрушин, изнежен младеещ тип, такива бяха някога комсомолските работници с ранг не по-нисък от областен, веднага повярва на Грязнов. При това знаеше точно, че смъртта на Катя не е негова работа, затова се чувстваше уверено и спокойно.
— Мешчерякова е при нас не много отдавна. Надеждно момиче, спокойно…
— Момент — прекъснах го аз. — Има ли още някой тук?
— Да. Нашият лекар.
— Повикайте го, ако обичате. Може би той ще успее да добави нещо съществено.
Петрушин сви рамене и силно извика:
— Коля! Ела тука!
След минута се появи и Коля — висок, здрав мъжага на около четиридесет години в разкопчана бяла манта над анцуга.
— Коля, господата са от криминалната. Казват, че някой е убил Катя Мешчерякова. Дявол знае какво става!
— Така си е — съгласи се Коля. — А вчера и нас двамата едва не ни очисти оня ненормалният! Пък казваше, че ви е приятел.
— Е, това не е важно — припряно каза Петрушин и продължи да разказва: — Катерина беше доведена при нас от Дина…
— Какво означава „доведена“? При вас да не би да е някакъв зверилник със свободен лов?
Опитвам се да говоря меко, не агресивно и затова търся неутрални думи. А те кой знае защо тълкуват всичко превратно.
— Ама моля ви се?! Аз просто така, лошо се изразих! — възклицава Владимир Петрушин, а очичките му се мяткат ту към мен, ту към Грязнов — преценява реакцията ни на думите му.
— Как да ви разбираме в такъв случай?
Петрушин бодна в Грязнов не особено ласкав поглед, но все пак отговори:
— Вижте… Първоначалния си персонал набирахме направо така, без обяви, без конкурси. Нашите момчета, да ги наречем експерти…
— … или сутеньори — вметна вероятно на място Грязнов.
Петрушин направи кисела физиономия, но не възрази:
— Да допуснем… Та значи Дина Венгерова работеше още от първия ден във фирмата. Невероятна жена, да ви кажа. Но като търсещ човек, тя не искаше да се отдава изцяло на тази работа…
Доста уморително беше да се наблюдава какви метаморфози претърпява лицето на Грязнов, когато слуша тези почти идеологически термини, призовани да характеризират първата и най-древна професия.
— … Общо-взето, на Дина й провървя, тя си намери хубава работа в туристическа агенция, при това като гид. Това е нормално, като се има предвид, че тя знае два езика — английски и френски. Но ние си имаме също като в армията едно правило — щом искаш да се уволниш, подготви си смяна. Когато Дина доведе Катя, доста хора се съмняваха — момичето явно не беше от нейната класа, нямаше европейско лустро. Затова пък после тя се показа много умела и здравомислеща. Не знам как да реагирам на думите ви. Нима е била толкова пияна, че не е забелязала как я влачат към ваната?
— А вие защо решихте, че са я влачили? Може тя да е влязла там сама, а после някой, на когото е имала доверие, да я е стиснал за гърлото!