Момиче за шпионина

Двамата свидетели, бачкатор на средна възраст и жена му, са опулили очи към ставащото. При това главата на семейството явно добре се е наквасил преди лягане. И сега, вече частично в алкохолна нирвана, здраво псува с продрания си в горещия цех глас всичките тия пе…, пу…, кур… и т.н. Един от офицерите, който стои по-близо до него, се опитва да го озапти, борейки се с пристъпите на смях.

Грязнов веднага започва да обработва единия от пастирите на момичетата за сладки сънища, а аз се приближавам към проститутките.

И двамата със Слава имаме снимката на Мешчерякова.

— Как се казвате? — питам момичетата.

— Защо? — страхливо се интересува едната.

— Малката! — крясва й Грязнов. — Този прокурор може да те засили в такъв светъл и леден край, че да ти измръзнат завинаги работните органи. Декламирай по-бързо, бацил такъв, та дано да ти прости! Това е следовател по дела от особена важност.

Момичетата може и да не са чели Толстой, но от жаргон разбират.

— Ама какво е станало? — зачуруликаха изплашено проститутките масажистки. — Какво искате да узнаете?

— Така вече е по-добре. Кажете си имената, та да разговарям с вас по човешки.

— Оля.

— Света.

— Значи така, Оля и Света, вижте тази снимка и ми кажете всичко, което знаете за тази жена.

Снимката, разбира се, беше от тия, дето не са предназначени за хора със слаби нерви.

— Ох, ама какво е станало с нея? — възкликна Оля.

— Познаваш ли я?

— Ами да! Катка Мешчерякова. Тя какво, мъртва ли е?

— По-мъртва не може да бъде. Откъде я познаваш? Работили ли сте заедно?

Преди да отговори, Олга хвърли скрит поглед към пазача на бардака. Той разказваше унило нещо на Грязнов и даже не погледна към момичето, макар тя да се опитваше по всякакъв начин да привлече вниманието му. Тогава Олга явно реши, че по-малкото зло е да разкаже истината за вече мъртвия човек.

— Да, познавам я. Тя е при нас отскоро, може би от половин година.

— Приятелки ли бяхте?

Момичетата се спогледаха малко недоумяващо.

— В общи линии, не сме се карали, но и не сме дружили особено. Какви приятелки можем да бъдем? Денем не се виждаме, не се срещаме, а като сме на работа — всяка в своя ъгъл. Още повече че по-рано тя е работила на друго място, докато натрупа опит.

— На какво място?

— Да не мислите, че знаем. Всяка действа на своя си периметър…

Виждам я, че лъже, но не мога да я улича.

— Може би е била по-близка с някое от момичетата.

Куклите се изхилват, след като откриват двусмисленост във фразата ми:

— Не, тя не минаваше за розова при нас.

Олга, която явно беше преодоляла първия страх, седна разпуснато, прехвърли крак върху крак и запуши.

Светлана изглеждаше по-впечатлителна, от време на време мяташе погледи към снимката.