Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
Владимир Пронко се свърза с момчетата от КАТ, които му заеха на честна дума задържан за някакво изясняване „Мерцедес 600“ — малко поочукана, но представителна кола.
Издокараният с общи усилия Гена се разположи на задната седалка, където му е мястото на боса. Аз се настаних до него. Зад волана седна един оперативен служител, а до него Грязнов само по сако. Парното в колата работеше добре, но Гена все пак успокои Слава:
— Само да разбием тая бърлога и веднага ви връщам палтото, другарю майор.
— Не се притеснявай, носи си го — добродушно се ухили Грязнов.
Веднага след нас към същия адрес тръгна още една кола, в която седяха пет ченгета с автомати и бронирани жилетки — да ни прикриват. След като излязоха от гаража, те завиха встрани. Задачата им беше да приближат сградата от друга страна скоро след нас и да са готови да потушат всеки опит за съпротива от съдържателите на бардака.
Слава Грязнов много ме моли да остана, но аз се лепнах за тях, както се мъкне подир големите досаден и пакостлив по-малък брат. Горе, където ме завлече след себе си Меркулов, работата беше солидна, кабинетна. И макар да не ми беше по-леко, а чисто моралната, психическата умора даже по-голяма, отколкото в градската прокуратура, понякога като все още млад човек скучаех по такава конкретна работа, където сблъсъкът на хитростта и интелекта започват веднага след преследването и ареста. Може би трябваше да се прехвърля при ченгетата като Слава. Но какво да се прави — както казваше един мой съсед, заможен водопроводчик, — кой за каквото е учил, него сърба.
Минахме под арката и влязохме в двора. Тук беше тъмно и тихо. Даже местните хулигани се бяха прибрали по къщите си да спят. Оперативните служители внимателно оглеждаха всички слабо осветени входове.
— Мислите ли, че ни бройкат? — попита тихо Грязнов.
— По принцип би трябвало.
— Кой е апартаментът? Дванайсети? Тогава поне два прозореца гледат към двора. Могат направо оттам да ни следят.
— Ами кво тогава, да тръгваме? — предложи Гена.
— Давай — съгласи се Слава. — Само че ще вървим красиво и моля те, поне първите трийсет секунди, не „квокай“!
Гена се подсмихна, а Слава като школуван лакей изскочи от колата, като едва не се препъваше от почтителност, лепна се за задната врата, отвори я и отстъпи встрани, правейки път на важния гост.
Генадий важно слезе от мерцедеса, малко гнусливо огледа двора и се запъти към първи вход. Слава като печен бодигард крачеше малко отзад и предпазливо се оглеждаше във всички посоки.
Те се скриха във входа, а за нас потекоха минути на мъчително очакване. За щастие това не продължи дълго — не повече от десет минути.
В двора със загасени фарове се вмъкна жигулата на групата на Пронко. Шофьорът остана да наглежда двете коли, а ние вкупом се запътихме към дванайсети апартамент.
Момчетата ненатрапчиво, но успешно ме избутаха в ариергарда на малкия отряд, а някой пътем ми даде добър съвет:
— Ако започне стрелба, веднага падайте долу и се изтъркаляйте настрани!
Искаше ми се да му светна, че вече няколко пъти са ме убивали, при това по най-различен начин, но това беше неуместно за момента самохвалство, затова казах тихичко:
— Благодаря.
Спираме на етажната площадка. Двама оперативници контролират двата входа към стълбището и едновременно с това и вратите на съседните апартаменти. Едно от момчетата на майор Пронко натиска звънеца.
Шпионката за секунда се затъмнява — някой гледа през нея. Зад вратата се чува приглушено суетене и — мълчание.
Нашият човек пак звъни настойчиво и за по-сигурно тропа с тежък юмрук по меката, облечена с кожа врата.
След минутна тишина от другата страна се дочува недоволен, преувеличено сънен глас:
— Какво искаш? Що не тропаш с главата си…
— Отваряйте! Милиция!
— Какво искате, като сте милиция?
— Проверка по оплакване срещу вас. Веднага отворете!
— Ти закона за неприкосновеността на жилището чел ли си? Донесе ли разрешение от прокурора?
Проправих си път до вратата и поднесох към шпионката отвореното си удостоверение:
— Аз съм следователят Турецки от Прокуратурата на Русия. Моля да отворите вратата на служителите от милицията!
Зад вратата пак се чува суетене. И изведнъж се разнася преувеличено силният, провлечен „пиянски“ глас на Грязнов:
— Ама кво се шубелисвате, момчета?! Пускай ги да си врат човките! Моят извратен глупак има дип… дип-ломати-чески… а! Неприкон… сновеност!…