Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— Самоубила ли се е? — с треперещ глас попита тя.
— Не, убили са я.
— А защо е такава?
— Попарена е.
— О, Боже!
— Именно — казвам. — А вие майтап си правите тука. Е, какво излиза? Работите заедно и не си общувате?
— Защо? — отвърна Олга. — Ние със Светка например сме съученички. И тук дойдохме заедно направо след училище.
— Обаче Катерина не я допускахте до себе си.
— Ами тя си беше досадница. Ние като поработим, в почивния ден ходим на бар, на някоя дискотека. Там, току-виж, и някой по-доходен жених можеш да свалиш. А тя си тъпчеше боновете в чорап, искаше да си купи апартамент. Купи си, нали! И за какво са я… знаете ли?
— Досещаме се. А познавате ли момиче на име Дина?
— Какво, и нея ли? — възкликна потресената Света.
С крайчеца на окото си забелязах как Олга я ръгна с лакът в ребрата. Но вече беше късно.
— Това не знаем, защото още не ни е известно къде се намира. Надявам се с ваша помощ да научим фамилията й и къде да я открием.
— Вече не работи при нас — бързо каза Олга.
Тя явно започваше да ме дразни.
— Фамилията? — рязко попитах аз.
Олга трепна.
— Чия?
— Засега не твоята.
— Я не ми говорете на „ти“!
Обиди се, представи си.
— Не ми се репчи, защото ще те пратя в кожно-венерическия на дълга комплексна проверка!
— Няма да ме пратите. Ние си имаме лекар и се проверяваме редовно, също както в общественото хранене.
— Оля, не се навивай — увещаваше Светлана приятелката си. — Нищо лошо няма да кажем. Фамилията на Дина е Венгерова, тя работи дълго в „Еделвайс“. Момиче от класа, на английски пердаши по-добре, отколкото на руски. Шефът все я държеше край себе си, за най-баровските клиенти. Казват, че е била даже с някого от правителството. Някъде преди половин година напусна…
— Виж ти, напуснала! Да не би и отдел „Личен състав“ да имате тук?
— Отдел нямаме, но трудови книжки си имаме.
— И като какви сте записани там по длъжност?
— Масажистки — хорово отвърнаха момичетата и захихикаха.
— И, разбира се, не знаете къде живее Дина Венгерова?
— Разбира се, не знаем.
— Кой е шефът от тия двамата?
— Ама вие какво си мислите? Това са нашите бодигардове, следят клиентите да си плащат и да не искат невъзможното.
— А къде е шефът?
— Не знаем.
— Те знаят ли?
— Навярно.
Охранителите казали на Грязнов за Дина Венгова същото, каквото и момичетата на мен. Заедно с това изпели, макар и без особено желание, къде е офисът на шефа им и главните, така да се каже, кабинети за масаж, къде живее и каква му е фамилията.
Директорът на кабинетите за масаж „Еделвайс“, двадесет и осем годишният Владимир Петрушин, държеше офис недалеч оттук, в тристаен апартамент, също като този, който току-що напуснахме. При директора отидохме двамата със Слава. Сътрудниците от дванайсети отдел останаха да си довършат работата.
12.
Звънецът на Петрушин не работеше, затова Грязнов без дълго да му мисли, забарабани с юмрук по вратата. В „Еделвайс“, включително и всички филиали, явно не обичаха неканените гости. Но нали хората си бяха неопитни, не се досещаха, че тънката и нетапицирана врата лесно пропуска звуците. Затова чухме стъпки в коридора и гласове. Мъжки гласове.
— Не отваряйте и не се обаждайте! Сигурно е пак някой недострелян ваш приятел!
— Поне да попитам кой е. Сашка ми се обади, каза, че при него се натресъл някакъв швед, любител на момчета. Може да се е случило нещо, а ти беше заел телефона… Кой звъни така посред нощ?
— Милиция, Владимир Николаевич.
— А… какво е станало?
— Ние също обичаме момчета, така че отваряйте, докато не сме разбили вратата! — кресна Грязнов.
Зад вратата — стресната тишина, след това дълго и суетливо отваряне на секрета. Вратата се открехна, колкото позволяваше предпазната верижка. Елегантен мъж, чието изкривено от бурята на отрицателните емоции лице явно не пасваше на изискания му, скъп костюм, се опита да ни разгледа през цепнатината, после помоли:
— Извинете, моля, но може ли да видя документите ви?
Слава поднесе към цепнатината отвореното си служебно удостоверение.