Септемврийски светлини [bg]

Симон ѝ бе разказала, че по-рано през деня двама туристи намерили тялото на Хана близо до гората. Печалната новина бе хвърлила в скръб всички, имали щастието да общуват с бъбривото момиче, и веднага се бяха нароили всевъзможни слухове. Говореше се, че майка ѝ Елизабет получила нервна криза, узнавайки страшната вест, и понастоящем се намирала под въздействие на успокоителните, които ѝ дал доктор Жиро. Но това съвсем не беше всичко.

Мълвата за стара серия от престъпления, разтърсили живота на местните хора преди години, отново изплува на повърхността. Някои се опитваха да свържат произшествието със зловещата сага от неразрешени случаи на убийства, извършени в Крейвънмурската гора през двайсетте години на века.

Други предпочитаха да не бързат със заключенията, а да изчакат изясняването на подробностите около трагедията. Пороят от слухове обаче не хвърляше никаква светлина върху причината за смъртта. Твърдеше се, че туристите, натъкнали се на тялото, с часове давали показания в сградата на жандармерията, а двама експерти-криминалисти от Ла Рошел5 вече пътували към града. Като оставим това настрана, гибелта на Хана си оставаше загадка.

Макар и да бързаше с всички сили, Ирен пристигна в града, когато слънчевият диск вече бе потънал зад хоризонта. Улиците бяха почти пусти и малкото хора, които все още сновяха из тях, се движеха безшумно като безплътни сенки. Момичето остави колелото до една стара улична лампа, осветяваща началото на уличката, където живееха чичото и лелята на Исмаел. Домът им бе скромна, непретенциозна постройка — рибарско жилище край залива. Личеше си, че от последното боядисване бяха изминали десетки години, а топлата светлина на две маслени лампи разкриваше следите, оставени от соления морски вятър по фасадата.

Ирен се приближи до прага със свит на топка стомах, боейки се да потропа на вратата. С какво право дръзваше да безпокои съсипаното от скръб семейство? Какво си бе въобразила?

Спря се нерешително — не смееше да продължи напред, но не искаше и да си тръгне, разкъсвана от съмнения и същевременно от нуждата да види Исмаел, да бъде до него в този труден момент. Докато се колебаеше, вратата на къщата се отвори и оттам излезе закръглената, достолепна фигура на доктор Жиро. Местният последовател на Асклепий тъкмо се канеше да поеме по улицата, когато блестящите му, защитени от очилата очи забелязаха притаената в сенките Ирен.

— Ти си дъщерята на мадам Совел, нали?

Момичето кимна.

— Ако си дошла да видиш Исмаел, той не си е вкъщи — каза доктор Жиро. — Щом научи какво е станало с братовчедка му, скочи на платноходката си и отплава.

Лицето на Ирен побеля като тебешир, което не убягна от вниманието на лекаря.

— Момчето е добър моряк. Ще се върне.