Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Да.

— Добре. Качи се на горната палуба и изпълнявай заповедите на човека там.

— Тъй вярно.

Кайл награби толкова колчани със стрели, колкото можеше да носи.

Мъжът на горната палуба беше блед, кльощав и очевидно премръзнал, тъй като бе облечен само в подгизнала ленена риза и кожени панталони, и постоянно духаше в шепите си и пристъпваше от крак на крак.

— Ти стрелец ли си? — попита той на развален талийски.

— Мога да стрелям — отвърна Кайл.

— Чудесно. Опитай с тия. Избери си някой, който ти харесва.

Кайл опъна тетивата на един лък и изстреля стрела в мрака.

Слаб, прецени той, но точен.

— Какъв е планът?

— Аз избирам целите. Ти ги улучваш.

— Дадено.

Кайл пусна в тъмното още няколко стрели, за да свикне с лъка.

— Ти местен ли си? — попита мъжът.

— Да. Казвам се Кайл. Ти?

— Парсел. Лургман Парсел. Дженабакъз.

Нещо привлече погледа на гвардееца и той се взря в тъмните, позлатени от пламъците, вълни на залива.

— На по-малко от левга са вече — извика той.

— Видях ги — отговори Рапицата.

Кайл се взря в мрака над спокойните води. Едвам успя да различи приближаващи се смътни очертания с бледи черти на носовете, какво оставаше за каквато и да е цел. Как можеше да уцели нещо?

— Ъъъ… има проблем. Не мога да видя нищо.

— Не можеш… — Лургман въздъхна, извади кожена кесия от пазвата си, бръкна вътре и му подаде парче мазен плат. — Тук може да е останало достатъчно. Опитай.

— Какво да правя с него?

— Натриваш го в очите си. Отворени, не забравяй — трябва да са отворени.

— Боли ли?

— Много.

Кайл разгледа парчето плат, изпълнен със съмнения.

— Трябва ли?

Трясъкът на далечни арбалети и катапулти отекна в залива. Запалителни снаряди литнаха високо в нощта и осветиха десетките кораби, напредващи към тях.

— Вече нямаш избор.

Кайл широко отвори едното си око и притисна парчето плат в него. Потръпна и изръмжа, докато киселината го разяждаше.

— Вятърът да те отвее! В името на боговете, човече! В името на боговете!

— Другото — бързо!

Рапицата изрева:

— Оправи се с тези две галери! Не са ни притрябвали.

— Тъй вярно.

Примигвайки с насълзени очи, Кайл се изправи пред почти едноцветна картина от ослепително ярки пламъци, звездно небе и ясно очертани кораби, движещи веслата си в синхрон и бавно напредващи към тях. До ушите му достигаха далечните звуци на боя, когато корабите се сблъскваха един с друг.

Лургман сумтеше и съскаше от усилие, със затворени очи и протегнати напред ръце. Косъмчетата по врата на Кайл настръхнаха, когато осъзна, че до него стоеше маг, може би дори Обетник.