Целувката на змията [bg]

Той затръшна вратата и се обърна към нея. Тя го погледна въпросително, а може би празно. Не знаеше как го гледа.

— Съжалявам… — каза тя — Нова съм в тези неща… — кършеше ръце в скута си и усещаше, че умира от срам.

— Хей… — каза Мат — Не трябва да правим нищо. Може да бъдем просто приятели, нали?

Ингрид подсмръкна и кимна, преглъщайки разочарованието си.

Мат постави ключа в стартера. Това беше краят. Той щеше да я закара вкъщи и щяха да си останат приятели. Помисли си, че не е способна на истинска връзка с някого, когото наистина харесва. Беше страхливка.

Но колата остана паркирана. Ингрид се обърна към него. Той й се усмихна. Беше усмивка, която казваше „Всичко е наред. Ще бъдем приятели. Ще те чакам.“ Нямаше нужда да чете мислите му, за да знае какво се опитва да й каже.

Пресегна се и изгаси колата. Постави едната си ръка върху неговата и я повдигна към устните си. Целуна пръстите му, един по един, като покаяние. Като покана. Не чака дълго. Той я целуна отново, по-дълго и тя отвори устни за неговите. Разбра, че никога преди не беше изпитвала подобно болезнено желание, глад, който всеки от тях се стремеше да задоволи с другия и сладкото му утоляване. Мат се наведе над нея, тилът й се опря в облегалката, а ръцете й неволно бяха отпуснати встрани.

Притисна устните си по-силно към неговите, после постави колебливо ръце на широките му рамене и ги прокара надолу по ръцете му с повече увереност. Почувства мускулите през пуловера му. Неговите ръце галеха ханша й, докато повдигаше полата й. Целуна лицето и врата й и тя го чу да въздъхва шумно. Разгорещиха се и прозорците на колата започнаха да се запотяват. Вятърът и пясъкът също блъскаха по нея.

Беше се стъмнило. Лампите покрай кея светеха. Тя сложи пръсти под пуловера му, после под тениската и накрая върху твърдия му плосък корем. Не спираха да се целуват и се притискаха все по-силно един в друг. Мат беше върху нея с колене между краката й, а главата й опираше в прозореца на колата.

Тя не беше забелязала, че докато се целуват е свалила пуловера му, че ръцете й са под тениската му, че докато тя го е събличала, той е разкопчал ризата й и сега ръцете му бяха зад гърба й в търсене на закопчалката на сутиена й.

Отдръпна се и цялата се изчерви от скулите до гърдите.

— Искаш ли да спра? — попита той задъхано, докато стоеше над нея с блеснали очи.

Коленете й бяха насочени към него, полата й беше вдигната до черните й бикини, светлините меко озаряваха бледите й гърди, а сутиенът й се виждаше и това я засрами.

Винаги носеше сутиен, за разлика от Фрея, която пускаше „близначките“ си на свобода. Сутиенът й изобщо не беше никак секси, а по-скоро практичен, без дантели или подплънки. Най-обикновен бял сутиен.