![Целувката на змията [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/7/celuvkata-na-zmiyata-bg-download.jpg)
Целувката на змията [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-003-5
- Переводчик: Петя Христова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:
Бяха облени в пот, но гладките им тела отново се плъзгаха едно върху друго, тя отново се опря на мъжа, докато той нежно се движеше в нея. Беше толкова силен и тя обичаше способността му да се контролира. Прокара ръце по мускулестото му тяло, а той вдигна краката й към раменете си и ги притисна към гърдите й. Бяха в синхрон и правеха любов — това беше всичко — всичко, което си спомняше да е правила с него. Крещеше, докато той потрепваше в ръцете й, държейки я плътно и тя погледна нагоре към небето и облаците, движещи се над техния стъклен рай.
Отпуснаха се, ръцете им лежаха безсилни встрани, и въздъхнаха с допрени чела:
— Мамка му, липсваше ми! — каза Килиан.
— И ти на мен — каза Фрея. „И ми липсваше чукането с теб.“
Хвана лицето й с ръце и я придърпа към себе си. Беше прекрасен. Всичко, което Фрея искаше. Само Килиан можеше да разтърси така и душата, и тялото й, беше единственият, който го можеше. И всичко, което трябваше да направи Фрея, беше да му се довери.
Фреди грешеше за него. Не трябваше да се съмнява. Килиан никога не би я измамил. Тя спря да го целува и преди да осъзнае изрече:
— Криех нещо от теб. Брат ми се върна от Необятното. Фрир, тоест Фреди. Сега се казва Фреди.
Килиан я погледна и на лицето му се изписа щастливо изражение.
— Това са страхотни новини! Фреди! Не само на теб ти липсваше! Къде е? Хайде да го видим. Сега!
Хвана я за ръката, а с другата започна да събира разпръснатите им дрехи в оранжерията. Подаде й блузата и панталоните.
Фрея се облегна на мъхестия камък и притисна дрехите към гърдите си.
— Не е толкова просто, Килиан — погледна надолу към кафявата земя, а след това продължи да го гледа как се облича. Щеше да й се наложи да обясни.
След като бе разкрила, че Фреди е тук, вече не можеше да се сдържи. Беше поела по пътя на вярата и доверието.
— Фреди е избягал от Необятното. Валкириите не са го освободили. Има и още… — тя му разказа версията на Фреди за случилото се, че Килиан е него враг, че Килиан е виновен за разрушаването на моста и присвояването на силите на боговете, като е оставил той и Локи да поемат вината. — Не мога да го разубедя. Убеден е, че си бил ти. Опитах, но той настоява да се крие и да планира отмъщението си срещу теб.
Килиан стоеше неподвижен; бос, с обути дънки и разкопчана риза. Гледаше я по същия начин, както онзи последен път на „Дракон“ — изоставен, наранен, объркан.
Все още не беше облякла дрехите си и те се свлякоха в краката й. Погледна го и повдигна вежди.
— Но той не е прав, нали, Килиан? Кажи ми, че греши!
Килиан не отговори, а започна да закопчава ризата си, без да я поглежда и без да отговори на въпроса й.
Глава седемнайсета
Тийнейджърска мечта
На плажа беше ветровито, но това не беше от значение; пясъкът ги удряше през лицата и влизаше в храната им, одеялото се повдигаше от краката им, макар да бяха го застъпили, за да го закрепят, а косите им се разрошваха от внезапните пориви. Но всичко това ги караше да се смеят.
Мат беше взел Ингрид след работа и я закара до носа на Лонг Айлънд, близо до фара Монтоук Пойнт, за да гледат залеза. Намираха се в малка пясъчна пещера, заобиколена от скали, врязващи се в небето. Фарът не ги осветяваше и двамата се чувстваха като в друго измерение или в колебание между него и реалността. Бяха на границата между обикновено и необикновено, но и двамата не го смятаха за нормално. По-вероятно бяха в зоната на мечтите, поне така чувстваше Ингрид тази тяхна втора първа среща. Започваха всичко отначало.
Мат беше донесъл одеяло и изненада Ингрид с кошница за пикник с елегантен комплект от бяла покривка и салфетки, чаши за шампанско, изстудена бутилка „Вьов Клико“, патешки пастет, краставички, меко бри, маслини и франзела, хрупкава отвън и мека отвътре.
— След като предния път не стигнахме до ресторанта, реших да донеса ресторанта тук — каза Мат и отхапа от филийка с пастет. — Дано ти хареса. Сервитьорът каза, че всичко е „тре“ вкусно.
Ингрид беше очарована и се засмя на опитите на Мат да говори с френски акцент. Той имаше добро ухо. Винаги успяваше да я изненада. Никой не е бил толкова внимателен към нея. Освен баща й, Норман, но бащите не се брояха, когато ставаше дума за такива усилия.
Слънцето се скри зад сиво-син облак и го очерта с бяла светлина. Над линията на хоризонта небето беше тюркоазено, надолу охра, след това мандариново, сливащо се с водата, която меко отразяваше светлината обратно в небето. Вълните се разбиваха, съскайки по пясъка. Приключиха с вечерята и слънцето изчезна във вълните.