Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Бътлър изпука пръсти, стегна вратовръзката си и се върна на работа. Изобщо не беше доволен от охраната на хотелския апартамент. Хотелите бяха кошмарът на всеки телохранител. Сервизните асансьори, изолираните горни етажи и напълно неадекватните маршрути за евакуация правеха безопасността на господаря почти невъзможна за гарантиране. Хотел Кронски определено беше луксозен и персоналът беше изпълнителен, но това не беше това, което Бътлър търсеше в хотел. Той търсеше стая на приземния етаж без прозорци и стоманена врата, дебела петнадесет сантиметра. Не е нужно да казваме, че за стаи като тази беше невъзможно да се намерят, а дори и да намереше, господарят Артемис със сигурност щеше да му обърне гръб. Бътлър трябваше да се оправя с този апартамент на третия етаж.

Артемис не беше единственият с чанта с инструменти. Бътлър отвори хромово куфарче на масата за кафе. Беше едно от дузината такива куфари, които той държеше в депозитни сейфове по столиците на света. Всеки куфар беше пълен до пръсване с оборудване за наблюдение, оборудване за насрещно наблюдение и оръжия. Да има такова във всяка държава означаваше, че няма нужда да разбива митнически закони при всяко пътуване от Ирландия.

Той избра детектор за бръмбари и го прекара през стая, търсейки за подслушвателни устройства. Концентрира се върху електронните уреди: телефон, телевизор, факс машина. Електронният сигнал от тези предмети често може да удави сигнала на бръмбара, но не и с този конкретен детектор. Шпионското око беше най-напредналият детектор на пазара и можеше да засече микрофон с размера на точка от осемстотин метра разстояние.

След няколко минути беше доволен и тъкмо щеше да върне устройството в куфара, когато то засече малко магнитно поле. Нищо особено, бледа блещукаща синя линия на индикатора. Първата линия стана по-солидна и яркосиня. Втората линия започна да мига. Нещо електронно се приближаваше до тях. Повечето хора биха отписали отчитането. Все пак, имаше хиляди електронни устройства в радиус от една квадратна миля около хотела Кронски. Но нормалните електронни полета не се засичаха от Шпионското око, а Бътлър не беше повечето хора. Той удължи антената на детектора и разнесе устройството из стаята. Отчитането се изостри, когато антената посочи прозореца. Ноктите на безпокойството притиснаха червата на Бътлър. Нещо летящо се приближаваше към тях с висока скорост.