Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Бътлър грабна картината и безцеремонно натъпка шедьовъра в джоба на сакото си. Ако Артемис беше видял едновековната маслена боя да се пука, вероятно щеше да се разридае. Но на Бътлър се плащаше да защитава само едно нещо и то не беше „Феиния крадец“.

— Дръжте се изключително здраво! — посъветва масивният бодигард и извади кралски размер матрак от леглото.

Артемис се задържа здраво, както му беше казано, и се опита да не мисли. За съжаление, гениалният му мозък автоматично анализираше наличната информация: Бътлър нахлу в стаята и то без да почука, следователно, имаше някакъв вид опасност. Отказът му да отговаря на въпроси означаваше, че опасността е предстояща. И фактът, че Артемис беше на гърба на Бътлър и се държеше здраво сочеше, че нямаше да избягат от гореспоменатата опасност по стандартните изходни маршрути. Матракът би посочил, че беше нужно някакво омекотяване.

— Бътлър! — възкликна Артемис. — Знаеш, че сме на третия етаж, нали?

Бътлър може и да беше отговорил, но господарят му не го чу, защото по това време огромният телохранител ги беше прекарал през отворените двойни прозорци и през парапета на балкона.

За част от секундата, преди неизбежното падане, въздушните течения завъртяха матрака и Артемис можеше да види обратно собствената си стая. В този малък миг Артемис успя да види странна ракета да се забива като тирбушон през вратата на спалнята и спря напълно до празната плексигласова тръба. Има някакъв вид тракер в тубуса, каза малката частица мозък, която не беше паникьосана. Някой ме иска мъртъв.

Тогава дойде неизбежното падане. Девет метра. Право надолу.

Бътлър автоматично разгъна крайниците си в хикс като при скок с парашут и покри всеки край на матрака, за да не се изплъзне. Хванатият въздух под матрака забави малко падането им, но не много. Двамата отиваха право надолу, бързо, гравитационната сила засилваше скоростта им с всеки сантиметър.

Небето и земята изглеждаха сякаш се разтягаха и капеха като маслена боя на платно, докато нищо вече не изглеждаше стабилно. Това явление дойде към рязък край, когато се треснаха в изключително солидния керемиден покрив на барака за съхранение в задната част на хотела. Керемидите почти експлодираха по удара, въпреки че гредите на покрива издържаха — едва. Бътлър се почувства сякаш костите му се втечниха, но знаеше, че ще е добре след малко време в безсъзнание. Беше попадал и в по-лоши сблъсъци.

Последното му впечатление беше усещането на сърдечния ритъм на господаря Артемис през сакото си. Той беше жив. И двамата бяха оцелели. Но за колко дълго? Ако убиецът им видеше проваления си опит, сигурно щеше да опита отново.

Ударът на Артемис беше омекотен от Бътлър и матрака. Без тях със сигурност щеше да е мъртъв. Както изглеждаше, отрупаното с мускули тяло на телохранителя беше достатъчно твърдо, за да счупи две от ребрата му. Артемис подскочи цял метър във въздуха, преди да се приземи върху гърба на припадналия телохранител с лице към небето.