Мрачни дни [bg]

Двама се приземиха близо до скелета и момичето. Бяха кльощави, с жълта кожа, покрита с недодялани татуировки, облечени в кожи — с козина и без козина, носеха тънки остриета с някаква извратена, но смъртоносна форма. Зъбите им бяха остри, очите — тъмни, а косата им стърчеше като шиповете на бодливо свинче.

Скълдъгъри пристъпи напред и ги посрещна, отби първия замах на острието, стисна ръката на замахналия и я счупи с леко движение. Сграбчи пищящия ездач и го запрати на пътя на другаря му, като използва моментното объркване, за да го изрита в коляното като добавка. Заряза ги да се гърчат, грабна Валкирия и я помъкна между сградите.

Друг ездач скочи върху главите им от един покрив, Скълдъгъри рязко изтласка въздуха и онзи отхвърча неизвестно къде. Валкирия се извъртя, защото още един ездач тупна зад тях. Размахваше грамадно острие, твърде голямо за такова тясно пространство. Момичето хвърли палтото си в лицето му, блъсна ръката с острието настрани и го ритна в глезена. Ездачът падна и си тресна главата в близката стена.

Валкирия грабна палтото и двамата пак хукнаха и се вмъкнаха в друга къща, когато пред тях изскочиха още трима ездачи. Скелетът и момичето смениха посоката, изкачиха бързо стълбите до горния етаж и без колебание се хвърлиха през близкия прозорец, сякаш прескачаха препятствие в състезание по бягане. Приземиха се с трясък на покрива на съседната къща. Затичаха напред, прескачайки отчаяно от покрив на покрив, докато най-после стигнаха последната постройка от издигнатия на склона град. Под краката им се ширна долината, а наоколо се струпваха все повече ездачи, готови да продължават лова безкрайно.