Открадни си свят [bg]

Тя се огледа. Трябваше й кърпичка.

— Не носиш ли с теб онази чанта?

— Е, че няма да я мъкна тук — тросна се капитан Джут, но изведнъж се замисли кога за последен път бе виждала чантата си. Не можа да си спомни и това я накара да се почувства странно — сякаш беше изгубила нещо важно, което не беше истина. Защо й трябваше вече да мъкне със себе си всички онези неща? Където и да иде, винаги ще получава каквото поиска.

— Робот — произнесе тя. — Донеси кърпички. И още малко лед.

Саския Зодиак изпроводи с очи робота, след това приклекна и си обу гащичките. Вдигна роклята от мястото, където я беше хвърлила Табита и я заоправя.

— На погребението на Хана, се е навъртал серафим — съобщи тя на Табита.

Някъде иззад дърветата се разнесе апокалиптична музика, изпълнена с тежки баси, сякаш там се бе спотаил цял оркестър.

— Откъде знаеш, цветенце? — попита Джут.

— В „Дж. М. Сувиен“ ми показаха черен кораб — рече Саския. Тя смачка роклята си, сякаш беше забравила за какво служи. — „Сераф Кайза“.

Капитан Джут нямаше никаква представа за какво говори.

— Алис — обърна се тя. — Чу ли това?

— ДА, КАПИТАНЕ.

— И какво беше то?

— „СЕРАФ КАЙСА“ ПРЕСЕЧЕ НАШАТА 73-ТА ОРБИТА ОКОЛО ВЕНЕРА.

— На какво разстояние?

— НАЙ-БЛИЗКОТО ДОПУСТИМО — 1,889 КИЛОМЕТРА. ДАННИТЕ СА В ДНЕВНИКА.

— Брей, така ли — озъби се капитанът. — Благодаря за информацията. — Серафимът вече беше безнадеждно далече. Далече и зад тях. Все пак, никак не й се нравеше мисълта, че там е имало кораб, за който е знаела Алис, а сега и Саския, и никой не си е направил труда да й съобщи. Тя надникна през рамо, опитвайки се да различи драскотините по гърба си. Завладял лудото желание да смъкне роклята от експерименталната жена и да я запокити надалеч, а след това да притисне към себе си стройното й тяло и да я държи, докато отново изпита оргазъм. Вместо това остана неподвижна, загледана в обличащата се Саския и стресната от неочаквания и дивашки импулс, който едва бе сдържала. Искаше й се да каже нещо, но не знаеше какво.

— Хубаво ли ти беше? — измъдри накрая.

— Да — отвърна крехката магьосница. — А на теб?

— Също — отвърна Табита раздразнено.

— Ами добре тогава — Саския се изправи, наведе се и я целуна на раздяла. Табита погали белите й ръце. — Ще ми трябват някои неща от Алис.

— Какво?

— Малко спомени — нищо повече.

— Разбира се — Табита прокара длан по косата си. По някаква неясна причина почувства безпокойство. За какво са й на Саския спомени? Все пак, щом я обича, трябва да й се довери.

— Алис? Саския иска да говори с теб.

— ЗДРАВЕЙ, САСКИЯ.

— Алис, ще искам да се поровиш из паметта си. Когато съм готова, ще ти се обадя.

Капитан Джут вече не се съмняваше, че става въпрос за брат й. Могул. Споходи я странно усещане, безпомощност, като от предизвестена загуба.