Деца от кръв и кости [bg]

— Как да я спрем?

— Свитъкът е ключът — продължава баща ми. — Сигурен съм в това. Нещо в него има силата да връща магията. Ако ние не го унищожим, той ще унищожи нас.

— А Амари? — понижавам глас. — Ще трябва ли… Трябва ли аз…

Мисълта е толкова ужасна, че не мога да продължа.

Дългът преди всичко. Това би казал баща ми. Това ми изкрещя той в онзи съдбоносен ден.

Но мисълта ми да вдигна меча си срещу Амари след всичките тези години кара гърлото ми да пресъхне. Не мога да бъда кралят, когото баща ми иска.

Не мога да убия малката си сестра.

— Сестра ти е извършила предателство. — Той говори бавно. — Но вината не е нейна. Аз й позволих да се сближи с онази ларва. Трябваше да знам, че доверчивостта й ще я подведе.

— Значи Амари може да остане жива?

— Ако я заловим, преди някой да разбере какво е направила. Затова не можеш да вземеш хората си — двамата с адмирал Каея трябва да тръгнете сами и да вземете свитъка.

Облекчението се забива в стомаха ми като удар от юмрука на баща ми. Не мога да убия сестра си, но мога да я върна тук.

Чува се остро почукване по вратата — адмирал Каея подава глава през пролуката. Баща ми й прави знак с ръка да влезе.

Зад нея виждам намусената физиономия на майка ми. Върху раменете ми пада нова тежест. Небеса!

Майка ми дори не знае къде е Амари.

— Намерихме един благородник, който твърди, че е видял ларвата, помогнала на бегълката — казва Каея. — Продала му рядка риба от Илорин.

— Проверихте ли и тефтера на портата? — питам аз.

Каея кимва.

— Показва само една божница от Илорин днес — Зели Адебола, на седемнадесет.

Зели…

Умът ми добавя липсващото парче от поразителния й облик. Името се търкулва от езика на Каея като сребро. Прекалено меко за божницата, която нападна града ми.

— Нека отида до Илорин — изтърсвам аз. Докато говоря, умът ми създава план. Виждал съм карта на Илорин. Четирите квадранта на плаващото село. — Няколкостотин селяни, повечето прости рибари… можем да го вземем с… десет човека. Толкова ни трябват на нас с адмирал Каея. Ще намеря свитъка и ще върна Амари. Само ми дай шанс.

Баща ми върти пръстена си, докато размишлява. Чувам отказа на върха на езика му.

— Ако тези мъже разберат нещо…

— Ще ги убия — прекъсвам го.

Лъжата се изплъзва от устата ми с лекота. Ако мога да се реванширам за предишните си неуспехи, няма да е нужно никой друг да умре.

Но не е нужно баща ми да го знае. И без това почти ми няма доверие. Кралят изисква светкавична и безусловна преданост. Като капитан аз трябва да му я дам.

— Добре — съгласява се той. — Тръгвайте. И действайте бързо.

Благодаря на небесата! Намествам шлема си и се покланям възможно най-дълбоко. Вече съм пред вратата, когато баща ми ме извиква.

— Инан!

В тона му се промъква нещо. Нещо зло. Опасно.