Деца от кръв и кости [bg]

Не! Невъзможно е. Баща ми май трябва да иде при дворцовия лекар. Но е невъзможно да пренебрегна погледа му. Полудив. Преценяващ. За осемнадесет години съм видял много неща в очите му. Но не и страх. И никога ужас.

— Преди да се родиш, маговете бяха опиянени от силите си и непрекъснато заговорничеха как да отхвърлят властта ни — обяснява баща ми. — Дори и когато се вдигнаха на бунт, моят баща се опитваше да е справедлив, но тази справедливост го уби.

Заедно с по-големия ти брат — мисля си аз. — С първата ти жена и първородния ти син. Всеки благородник в Ориша знае за убийствата, които е понесло семейството на баща ми от ръцете на маговете. Клане, за което един ден отмъстили с Нападението.

По навик опипвам потъмнялата пионка в джоба си, откраднат дар от баща ми. Тази пионка за сенет е единствената оцеляла от комплекта на баща ми, стратегическа игра, която играехме двамата, когато бях малък.

Въпреки че хладният метал обикновено ме успокоява, днес той е топъл. Почти пари, докато го въртя в ръката си, пламтящ от истината, която ще разкрие баща ми.

— Когато се възкачих на трона, вече знаех, че магията е изворът на цялата ни болка. Тя е унищожавала империи преди нашата и докато съществува, отново ще унищожава империи.

Кимам, припомняйки си речите на баща ми преди Нападението. Бритауните. Пьортьоганите. Империята на Спаните — всички тези цивилизации били унищожени, защото притежаващите магията жадували за власт, а управляващите не направили достатъчно, за да ги спрат.

— Когато открих необработената сплав, която братонианците използвали, за да подчинят магията, аз реших, че това ще е достатъчно. С маджасита те създали затвори, оръжия и вериги. Следвайки тяхната тактика, аз направих същото. Но дори и това не беше достатъчно, за да се укротят вероломните ларви. Знаех, че за да може кралството ни да оцелее, трябва да унищожа магията.

Какво? Навеждам се рязко напред, без да мога да повярвам на собствените си уши. Магията е отвъд нашите сили. Как може баща ми да се бори с такъв враг?

— Магията е дар от боговете — продължава той. — Духовна връзка между тях и хората. И щом боговете са скъсали връзката си с аристокрацията преди поколения, знаех, че може да бъде прекъсната и връзката им с маговете.

Главата ми се върти от думите на баща ми. Ако не е нужно той да ходи при доктора, то аз ще трябва го направя. Единствения път, когато се осмелих да го попитам за боговете, отговорът му беше кратък: Боговете са нищо, без глупаците, които вярват в тях.

Приех думите му и изградих света си върху непоколебимото му убеждение. И все пак ето сега ми казва, че съществуват. Че е воювал с тях.

Небеса! Взирам се в кръвта сред пролуките в пода. Винаги съм знаел, че баща ми е могъщ човек.

Просто не бях осъзнал колко огромна е силата му.

— След коронацията се съсредоточих в търсене на начин да разкъсам духовната връзка. Отне ми години, но накрая открих извора на тази духовна връзка на маговете и наредих на хората си да я унищожат. До днес вярвах, че съм успял да изтрия магията от лицето на земята. Но сега този проклет свитък заплашва да я върне обратно.