Драконите на сломеното слънце [bg]

За съжаление, връщане назад нямаше. Ако точно в този момент решеше да се отметне, би нарушил семейна традиция, за която се предполагаше, че се простира чак до времето на Винас Соламнус. Баща му щеше да го низвергне, да го мрази до края на дните си, а майка му, вече разпратила стотици покани за празненството по случай посвещаването, щеше да остане с месеци на легло. И така, Джерард бе дал своя обет — обет, който смяташе за напълно лишен от смисъл. И бе надянал бронята, която щеше да бъде негов затвор.

Понастоящем рицарят служеше вече седем години в Ордена, една от които прекарана в „почетна“ стража пред няколко трупа. Преди това беше запарвал тарбиански чай и водеше кореспонденцията на командващия офицер в Южен Ергот. Когато все пак успя да си издейства назначение като караул в Санкшън и вече се канеше да замине, Рицарите на Нерака нападнаха града. Разбира се, баща му веднага се бе погрижил назначението да бъде анулирано и заменено с далеч по-безопасната служба в Утеха.

Джерард най-сетне стигна до крепостта, почисти ботушите си от калта и отново излезе, за да се присъедини към другия постови, с когото трябваше да дава презряната, омразна му стража пред Гробницата на Последните герои.

Самата Гробница беше изключително семпло построена сграда с елегантни линии, издигната от джуджета, използвали единствено бял мрамор и черен обсидиан. Около нея елфите бяха посадили дървета, чиито клони целогодишно бяха отрупани с цвят. Във вътрешността й лежаха телата на Танис Полуелф, героят от битката за Кулата на Върховния свещенослужител, и това на Стийл Блестящото Отрие, син на Стурм Блестящото Острие и също герой от последната битка на войната. Тук бяха и тленните останки на рицарите, водили сражение срещу бога на Хаоса. Над вратата на гробницата пък бе написано едно-единствено име: Тасълхоф Кракундел, героят кендер от войната на Хаоса.

Естествено, от цял Ансалон се стичаха кендери, за да отдадат почит на своя герой, да хапнат добре из околните ливади, да попеят песни за чичо Тас и да разкажат по някоя история за славните му дела. За нещастие, само няколко години след като гробницата бе построена, на кендерите внезапно бе хрумнало, че няма нищо лошо в това да си вземеш парченце от нея за късмет. Последвалата атака с помощта на чукове и длета бе принудила рицарите да издигнат стабилна ограда от ковано желязо около постройката, чиито стени бавно започваха да приличат на нещо, гризано от мишки.