![Петият гроб отвъд светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/5/petiyat-grob-otvd-svetlinata-bg-download.jpg)
Петият гроб отвъд светлината [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #5
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Петият гроб отвъд светлината [bg]». Краткое содержание книги:
— Тя е умна. Проучила те е. Вината не е твоя.
Той излезе през вратата и погледна през перилата към ресторанта долу.
— Защо той е тук?
— Кой? — Приближих се и също погледнах надолу, но още не бяха отворили за работа. Празни маси и столове стояха стратегически подредени, готови за клиенти.
— Имаш още един посетител — каза той, после изчезна, преди да успея да кажа още нещо. Научавах повече за това какво можех и не можех да правя и знаех, че мога да го върна, ако искам, но той се нуждаеше от време да премисли случилото се. С майка му, толкова отворена и искаща да знае повече, желаеща да научи повече, бях изненадана, че той все още не искаше да й разкажа. Правеше ме по-любопитна. Имаше ли нещо конкретно, за което не искаше тя да разбира? Криеше ли нещо?
Но, разбира се, имах още един посетител. Щях да се срещна с госпожа Тайдуел чак след половин час, така че се изненадах, когато входната врата се отвори отново. Погледнах нататък, когато капитан Екърт, шефът на чичо ми, влезе, облечен безупречно както винаги. Той не беше като капитаните по филмите, с изкривена вратовръзка и силно нуждаещо се от гладене сако, което общо взето описваше Чибо. Капитан Екърт по-скоро беше като възрастен модел от корица на GQ. Дрехите му бяха винаги изгладени, вратовръзката му си беше винаги права, гърбът му беше винаги изпънат. Можех само да си представям аналните шеги, които обикаляха управлението.
— Капитане — казах, оставяйки изненадата си да се влее в гласа ми. Странно беше как всеки път, когато кажех думата „капитан“, исках да добавя „Джак Спароу“ накрая.
Последният път, когато разговаряхме, беше преди няколко дни, когато в общи линии разреших три случая с един замах. Вероятно четири. Не беше правилно. Той забеляза и прояви любопитство към мен, за ролята ми на консултант в управлението. Не бях сигурна какво да правя с любопитството му. Изглеждаше подозрителен, но освен ако не знаеше, че има жътвар на души, който обикаля улиците и разрешава случаите му вместо него, за какво друго можеше да е подозрителен?
— Какво те води в моя край на гората?
Той анализира офисите ми цяла минута, преди да отговори. Обърнат с гръб към мен, разглеждайки същата картина като госпожа Гарза, той каза:
— Реших да държа под око всички консултанти на заплата към полицейското управление на Албакърки.
Гадост.
— Наистина? К-колко са?
— Изключвайки всички експерти, които ползваме от време на време, като психолози и подобни, криминалисти и всички консултанти, на които всъщност не се плаща, това общо взето ни оставя само с един.
— О. — Отправих му най-добрата си неделна усмивка. — Сигурно нямаш предвид мен?
Той изпълни перфектно пълно завъртане на пети.
— Всъщност това имам предвид.
Опитах се да не бъда сплашена. Не свърши работа.
— Е, добре, това е офисът ми.
— Бях детектив, Дейвидсън.
— Вярно, просто имах предвид, че общо взето това е всичко. Не съм сигурна какво точно имаш намерение да държиш под око, но…
— Как го правиш? — Той се беше обърнал отново, за да разгледа книгите на етажерката ми. Молех се да не им обърне твърде голямо внимание. „Сладка дива любов“ вероятно не беше видът материал, който той искаше консултантите му да четат.
Седнах обратно зад бюрото си и отпих от кафето. Течен кураж.
— Извинете?
— Изглеждаш много умела в разрешаването на случаи и само се чудех какви са методите ти.
— О, ами, знаеш. Аз съм детектив. — Засмях се, звучейки малко по-откачено, отколкото възнамерявах. — Разследвам.
Той се приближи и седна на стола срещу мен, оставяйки шапката си в скута си.
— И какви методи на разследване използваш?
— Само обикновените — казах, нямайки никаква представа какво да отговоря на това. Какво се опитваше да изкопчи той от мен? — Просто си мисля „Какво би направил Шерлок?“
— Шерлок?
— Дори имам гривна с акроним КБНШ. Тя ми е любимата. Пластмасова е. — Дънех се. Бълвах безсмислени факти. Тотално щеше да ме сгащи. Но за какво? Защо бях толкова нервна? Имах проблем с конфронтациите. Две за една сутрин щяха да ме съсипят.
— А когато си била на девет? Какви методи на разследване си използвала тогава?
Прокашлях се.
— Девет?
— Ами когато си била на пет? Как си разрешавала случаи за баща си, когато си била петгодишна?