![Петият гроб отвъд светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/5/petiyat-grob-otvd-svetlinata-bg-download.jpg)
Петият гроб отвъд светлината [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #5
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Петият гроб отвъд светлината [bg]». Краткое содержание книги:
— Кой ще е това?
— Адвокатът ми.
Усмихнах се и също станах да си вървя. С чичо Боб щяхме да се срещнем при моста, за да открием изчезнал човек. Точно когато се бях отправила към задната врата, Джесика влезе. Изражението й беше съжалително.
— Какво? — попитах, изведнъж чувствайки се неловко.
— Ама наистина ли? Отново?
Огледах се наоколо.
— Хей, бях тук първа.
— А аз ще съм последна — обеща тя.
Боже, беше добра в отговарянето. Нямах какво да отвърна. Имах чувството, че отново бяхме в гимназията.
— Добре. — Продължих си по пътя.
Все още бях малко шокирана, че Сами си е счупил крака. И то със ски. Това сигурно болеше.
Отправих се към паркинга и потърсих Мизъри. Джипът, не емоцията7. Дните, в които да съм нещастна, бяха далеч зад гърба ми. Но това не значи, че не можех да правя останалите нещастни. Обадих се на Гарет.
— Здравей, Чарлз.
Беше толкова официален.
— Здрасти, Суопс. Имам работа за теб.
— Не си търся работа.
— Моооооля.
— Добре. Какво?
Това беше лесно.
— Можеш ли да провериш едно име заради мен, да провериш много бързо дали е имал предишни провинения? Искам да се уверя, че клиентката ми е в безопасност, преди съпругът й да излезе от затвора.
— Име.
Честно, държеше се така, сякаш вече не ме харесваше. Чакайте, може би беше точно така.
— Още ли ме харесваш?
— Никога не съм те харесвал.
О, вярно. Имаше право.
— Марвин Тайдуел.
— Готово. Ще ти се обадя.
Качих се в Мизъри и се обадих на чичо Боб.
— Ще се срещаме ли?
— Защо всичко, което излиза от устата ти, ме кара да звуча като човек, който извършва кръвосмешение?
— Ъм, не бях наясно с това. Може би съвестта ти не е чиста.
— Чарли.
— Има ли нещо, което да искаш да споделиш, за да ти олекне? Освен за мръсницата, с която те видях онзи ден?
Той прочисти гърлото си.
— Видяла си това?
— Докара ми кошмари.
— Бях под прикритие.
— Спрях да се хващам на това, когато бях на пет.
— О. Знаеш ли къде отиваш?
— Донякъде. Там ли си вече?
— На път съм.
— Добре, ще съм там след малко.
Затворих, точно когато Куки отново ми изпрати съобщение.
Бързо, какво бих направила, ако някой с нож ме сграбчи изотзад?
Каквото ти каже.
Поне аз това бих направила. Ножовете бяха трудни за отбиване. Главно защото страшно болеше, когато режеха плътта ти.
На път към моста в търсене на тяло — мъртво — реших да опитам нов глас. Отворих пиратското приложение, въведох дестинацията си и слушах, докато ми стенеха и пъшкаха. След момент, той каза:
— След триста и пет метра, надясно ще завиеш.
Обичах Йода. Мислех да си го купя и да си го сложа над камината. Не го направих, най-вече защото нямах камина, но след скорошната ми мания по канала за пазаруване от дома, си купих малък Йода ключодържател, който ме удовлетворяваше в дългите самотни нощи. Не вибрираше или нещо подобно. Просто ми харесваше да имам някой дребен и могъщ, и странно чаровен около себе си.
За съжаление нямах представа къде беше мостът. Не идвах насам често, а откриването на стар мост насред нищото беше по-трудно, отколкото очаквах. Но две неща ми се струваха малко по-трудни. Фактът, че мъртвият гол мъж се беше върнал, и фактът, че огромен черен джип беше така наврян в задника ми, че почти можех да разчета номера му в огледалото си за обратно виждане.
Намалих. Той намали. Помислих си да му махна да ме изпревари, но ако искаше да ме изпревари, щеше да го направи. Интериорът на колата беше толкова тъмен, че не можех да видя добре, за да го опиша. Можех да различа само тъмни очила и черна бейзболна шапка.
— Изгубена, ти си. Обратен завой ти направи.
Мамка му. Бях ли изпуснала завой? Губех връзката си с Йода. Той ми се присмиваше, можех да кажа. Огледах района. Не беше възможно да съм пропуснала завой. Нямаше такъв, за да го пропусна.
Мъжът в джипа намали, докато не се озова на около шест метра зад мен. Точно когато започнах да дишам по-леко, той форсира двигателя и се изстреля напред.
Проклятие.
— Дръж се — казах на Починалия Гол Мъж, — ще ни удари. — Ако свърнех от пътя, за да го избегна, той можеше да ме удари странично, така че продължих, набирайки чичо Боб, докато се опитвах да задържа Мизъри на пътя.
7
misery (англ.ез.) — мъка, нещастие — Б.пр.