![Петият гроб отвъд светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/5/petiyat-grob-otvd-svetlinata-bg-download.jpg)
Петият гроб отвъд светлината [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #5
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Петият гроб отвъд светлината [bg]». Краткое содержание книги:
— Не мислиш ли така?
— Съжалявам. — През цялото това време ли беше говорила? Мразех и онова свое „аз“ със синдрома на дефицит на вниманието. Много повече предпочитах…
— Какво мислиш?
Мамка му. Пак го направих. Извиках сервитьора.
— Може ли да ми донесеш и кафе?
Кафето щеше да помогне. Или пък не. Едното от двете.
— Та, какво откри?
Извадих снимките и разказах на Валъри Тайдуел всичко, което бях открила дотук.
— Знам, че това изглежда изобличаващо, но бих искала да продължа с проверката, ако не възразяваш.
Тя си избърса носа в салфетката.
— Знаех си. Можех да кажа. Той се отдръпваше от мен, нали знаеш? Преди забелязваше всичко. Ако си направех различна прическа. Ако повдигнех подгъва на полата. Мислех, че е очарователно, но сега, нищо. Сякаш съм станала невидима.
— Мила, това не е истинско доказателство, че ти изневерява. Той покани съдружничката ми на хотел, но стигна само до там.
През сълзи:
— И предполагам, че само е искал да играят канаста.
Канастата беше забавна. Или звучеше забавно. Така и никога не бях играла, но по някаква причина звучеше мръснишки.
— Знам, че е трудно — казах аз, — но мога ли да те попитам за теглото ти?
— Теглото ми?
— Да, просто… ами… тежала си малко повече, когато сте се оженили.
Засрамих я.
— Да, имах проблем с теглото през целия си живот. Направих си операция, за да сваля няколко килограма. Беше започнало да оказва влияние на здравето ми. Защо?
— Просто си мисля, че това може да е част от проблема. Съдружничката ми е… ами, по-едра. А мен въобще не ме отрази. Мисля си, че харесва по-едри жени.
На лицето й се изписа неверие.
— Изневерява ми, защото съм отслабнала?
— Не, госпожо Тайдуел. Ако ти изневерява, то е защото той не е мъжът, за когото си го мислила. Вината не е твоя. Негова е.
— Просто не мога да го повярвам. Имам предвид, че си мислех, че мъжете изоставят жените си, когато натрупат килограми, а не обратното.
— И аз бях малко изненадана. Но отново, твоето тегло не би трябвало да има значение. Ако наистина те обичаше, би те обичал заради теб, а не заради тялото ти. Но трябва да съм честна. Малко се тревожа за теб.
— За мен? — каза тя, свила вежди.
— Да. Съпругът ти видя записващото устройство, което бях сложила на шала на съдружничката си. Знае, че е било нагласено.
— Да, получих съобщенията ти. Прекарал е нощта в затвора и тази сутрин ще бъде изправен пред съда.
— Тревожа се за теб. Той беше доста ядосан, когато откри микрофона. Не съм сигурна какво ще направи.
— О, не, той е котенце. Никога не ми е вдигал ръка, ако за това се тревожиш. Той знае по-добре.
— Е, добре. Това ме кара да се чувствам малко по-добре, но за всеки случай, имаш ли някой, на когото можеш да се обадиш?
— Да. Мога да се обадя на родителите си по всяко време. Той уважава баща ми. Не би рискувал да го ядоса.
Не бях толкова сигурна.
— Моля те, просто ми се обади, ако имаш нужда.
— Ще го направя.
Храната ни дойде и ядохме в относителна тишина. Отчасти защото не бях сигурна какво друго да кажа, по какъв друг начин да утеша госпожа Тайдуел, но най-вече защото отново бях в рая. Задушеното със зелено чили, което винаги беше вкусно, сега се топеше на езика ми и караше всеки един вкусов рецептор в устата ми да избухва в радост. Беше невероятно.
Татко се приближи.
— Как е?
— Невероятно. Ще пратиш ли поздрави на Сами от мен? Отново надскочи себе си.
— Сами не е тук, скъпа. Счупил си е крака като се е опитвал да се пързаля със ски от покрива си. Предупредих го за смесването на бира и ски оборудване.
— Тогава кой…?
Телефонът на татко звънна и той се извини, за да отговори.
— Сигурна ли си, че не мога да направя още нещо? — попитах Валъри.
Тя стана да си върви с изпънати рамене и вирната брадичка.
— Не. Знам точно на кого да се обадя сега.