Петият гроб отвъд светлината [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #5
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Петият гроб отвъд светлината [bg]». Краткое содержание книги:
Чух шумолящ звук, сякаш се бореше със завивките, за да стане от леглото. Разбирах. Завивките бяха сложно нещо. Губейки битката, той изруга. И си изпусна телефона. Два пъти. Чибо никога не е бил ранобуден.
— Добре — каза той накрая, — дай ми детайли.
Изредих ги, както на Куки.
— Добре, имам не по-малко от девет жени в апартамента ми, вариращи на възраст от седем до тридесет и пет, всички са руси, но не всички са естествени блондинки. Бели, испанки, афроамериканки и поне една азиатка. Да ти говори нещо?
— Не и на първо четене.
— Не мисля, че тези жени са умрели наскоро. И мисля, че убийствата им се разпростират в продължителен период от време, вероятно с големи дупки помежду им.
— Възможно е убиецът да е влизал в затвора. Някакви имена?
— Не, но те са изплашени, чичо Боб. Ужасени. Никога не съм виждала нещо подобно.
— Ще проверя наоколо. Ти как си?
— Добре, просто нямам представа защо се появяват сега. Нещо трябва да е отключило появата им.
— И аз не знам, тиквичке. Но ти как си?
Чичо Боб. Винаги се тревожи за мен. Или… за билета си за разрешаване на случай след случай, благодарение на безупречния му съветник.
— Добре съм. Малко притеснена, всъщност, а починалите никога не ми действат така. Просто са толкова ужасени, чичо Боб. Все едно преживяват отново и отново момента на смъртта си. Трябва да разреша това бързо.
— Ще го направим, скъпа. Днес ще се заема. Уведоми ме, ако още някоя изчезнала жена се появи или ако получиш още някаква информация от тях. Може би друга смърт е отключила появата им.
— Може би.
— О, и искам да знаеш, че подпалвачът ни удари отново.
Спрях насред стълбите към офиса ми.
— Какво? Кога?
— Снощи, около полунощ.
Свободната ми ръка хвръкна към устата. Не беше той. Не беше Рейес. Той беше с мен около полунощ. Освен ако…
— И там ли беше с таймер, както при останалите?
— Да, но имаме свидетел.
Внезапно задушавана отново от тревога, попитах:
— Свидетелят може ли да идентифицира подпалвача?
— Не, но получихме доста добро описание. И странно при това. Ако не знаех по-добре, бих казал… Няма значение. Ще ти кажа, когато те видя.
— Не, какво? — Ако не знаеше по-добре, би казал, че е Рейес Фароу? Това ли щеше да каже?
— Ами, малко е откачено, но ако не знаех по-добре, бих казал, че подпалвачът е жена.
Направих пауза за момент, после попитах:
— Жена? Това е малко необичайно, нали?
— Случва се, но да, крайно необичайно е.
Бавно и с безкрайна прецизност, осъзнаването се прокрадна. Не можеше да бъде.
— Можеш ли да я опишеш? — попитах, почти неискайки да го чуя.
— Висока, стройна, болезнено слаба. Свидетелят каза, че той или тя е треперел, сякаш е била изплашена.
Затворих очи от съжаление. Ако нещо можеше да застане между Рейес и мен, то бе фактът, че се канех да вкарам в затвора единствената му роднина, небиологичната му сестра, Ким Милър. Ърл Уолкър бе контролирал Рейес чрез нечестни средства. Не знаех детайлите, но знаех, че Рейес е бил отвлечен като бебе и по-късно продаден на Ърл. Ким била оставена на стълбите на Ърл. Майка й, закоравяла наркоманка и проститутка, умирала, така че оставила Ким при биологичния й баща. Фактът, че баща й бе Ърл Уолкър бе жестоко проявление на съдбата за Ким и начин за Ърл да контролира Рейес.
Седнах на едно стъпало и се преборих с вълната на скръб, която почувствах. Кой друг можеше да бъде? Тя бе израснала в същите къщи като Рейес. Била е подложена на същите ужаси. Насилието над нея е било различно от това над Рейес. Ърл никога не я докосвал така, както брат й, но правил други неща. Например я държал гладна, за да изкопчи каквото иска от Рейес. Ърл ги използвал един срещу друг през целия им живот. Какво би причинило това на брат и сестра? Рейес бе стоял далеч от нея, когато бе обвинен за убийството на Ърл и я бе накарал да обещае, че няма да отиде да се видят. Той не искаше тя да страда още заради него, а тя не искаше никой повече да я използва като средство, за да получат каквото искат от Рейес, така че не се бяха виждали с години. И все пак хранеха силна любов един към друг и биха направили всичко, за да защитят тази любов. Това включваше ли палеж?
— Там ли си, тиквичке?
Опитах се да се отърся от тъгата, която ме бе покосила.
— Тук съм.
Той трябва да го бе усетил така или иначе.