Петият гроб отвъд светлината [bg]

Мостът беше един от онези стари железопътни мостове, целия в ръждясали метални подпори и нитове. Даже нямах представа, че е тук. Беше великолепен на фона на пейзажа на Ню Мексико.

— Попадна ли на нещо друго? — попита той, докато излизах от колата, опитвайки се да не рухна на земята.

— Освен на това да се изгубя? Проклет Йода. — Да обвинявам Йода ми изглеждаше правилно. — Този тип можеше да ме убие. И има гол мъж в колата ми. Старец.

Опитах се да го играя хладнокръвна, но Чибо прозря право през перченето ми. Реших да кръстя перченето си Саран Урап. Но пък и неконтролируемото ми треперене можеше да ме е издало. Той ме дръпна в обятията си.

— Никой не е минавал оттук след избелялото червено Пинто с кафеза за птици на тавана.

— Какво прави тук мащехата ми? Тя и пилетата й.

Чичо Боб се опита да не се ухили. Провали се.

— Не, човекът обърна и се насочи обратно към града.

— Нищо — каза далечен глас.

Надникнах над наклона към сухата клисура. Чибо беше довел Тафт, ченгето, което беше създало проблеми на Рейес миналата нощ.

— Хей — извиках му, когато вдигна поглед към мен. Беше се спуснал долу и оглеждаше района.

Той кимна за поздрав.

— Не открих нищо.

Беше добре да имаш Тафт наоколо. Заради малката му сестра, която беше починала, когато е бил дете, той знаеше за способностите ми да виждам мъртвите. За щастие не задаваше повече въпроси. Отне му известно време да осмисли малкото, което знаеше. Не можех да си представя какво би направил, ако откриеше цялата истина. Не ми изглеждаше като почитател на жътваря на души.

— Някакви следи или нередности там долу? — попита Чибо.

— Не, не откривам нито една.

— Не знам, скъпа, сигурна ли си, че това е мястото?

— Това е мястото, за което тя ми каза. Тя беше испанка, облечена в униформа на медицинска сестра.

— И е казала, че тялото й е тук?

— Да, откри ли някакви изчезнали жени, които да отговарят на описанието й?

— Имаше една отпреди две години, но толкова. Каза, че е дошла при теб тази сутрин?

— Точно така.

Той отиде до джипа си и извади папка.

— Това тя ли е?

Хвърлих бърз поглед.

— Не, това момиче е много повече азиатка, отколкото посетителката ми. Която беше испанка — напомних му аз. Никога не слушаше.

— Добре, разгледай тези и ми кажи. Отивам да се обадя от джипа. Може да извадим късмет и да открием още някой полицай по този път.

— Звучи добре.

Той се обади до управлението, докато аз разглеждах внимателно. След няколко минути, той се върна при мен.