![Петият гроб отвъд светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/5/petiyat-grob-otvd-svetlinata-bg-download.jpg)
Петият гроб отвъд светлината [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #5
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Петият гроб отвъд светлината [bg]». Краткое содержание книги:
— Кой е, скъпа?
— Какво те кара да мислиш, че знам?
— Някога чувала ли си онази приказка, че се опитваш да измамиш измамника? Знаеш точно кой е. Подозираш от известно време, още от пожара онази вечер.
Той говореше за нощта, в която изгоря порутената сграда.
— Може и да знам — признах, сърцето ми се сви. — Може и да не знам. Трябва да бъда сигурна, да проверя някои неща.
— Тогава ми кажи кого подозираш.
— Не мога.
— Мислех, че говорим открито.
— Хайде де, чичо Боб. Не ми вади картата с роднините. Ще направя правилното нещо. Знаеш, че ще го направя.
— Знам, скъпа, но…
— Моля те, дай ми малко време.
След продължителна пауза, той се пречупи.
— Имаш двадесет и четири часа. След това ще те предам за съучастничество.
— Чичо Боб! — изскимтях, напълно потресена. — След всичко, през което сме преминали?
— Човешки животи са в опасност тук, Чарли. Следващият пожар може да убие някого. Може да убие много хора и знам колко е голямо това твое сърце.
Той грешеше. Сърцето ми не беше голямо. Просто беше покорено.
— Ще направя правилното нещо. Обещавам.
Затворих, преди да успее да ме накара да се почувствам по-зле. Проклятие. Сега какво? Да предам сестрата на Рейес? Той никога няма да ми прости. А чичо Боб никога няма да ми прости, ако още някоя сграда изгори и аз зная кой е бил подпалвачът. Ами ако някой пострада следващия път? Това щеше да е на моите плещи, също както и главата ми.
Трябваше да има варианти. Познавах хора, които познаваха хора. Имах връзки. Загризах една кожичка на пръста си, докато се формираше неразрушим план. Със сигурност планът ми щеше да сработи. Вярно, плановете ми имаха навика да тръгват надолу още от началото, но понякога правеха ляв завой точно навреме и поемаха по алтернативен курс, докато почти с усилие, приключваха както трябва. Може би не съвсем както трябва, но достатъчно близо, за да го броя за победа в моята книга. Няма значение, че книгата беше озаглавена „Как да наречете победа дори най-големите си провали и да не се чувствате виновни за това“.
Не. Трябваше да мисля позитивно. Това можеше да проработи. Това можеше да проработи. Повтарях си тази мантра отново и отново, докато отключвах входа за клиенти на „Разследвания Дейвидсън“. Не че исках да влезе клиент, но бизнесът си е бизнес, без значение в кой ден се появи. Минах през рецепцията на Куки, влязох в офиса си и отидох право при Бън. Кафето щеше да успокои положението. Или точно обратното. Едното от двете.
След като сложих да се приготвя една кана, която да ме прекара през сутринта, включих компютъра си и се приготвих да принтирам снимките, които направих на Тайдуел, който държеше дясната ръка на Куки. Те наистина не доказваха нищо друго освен факта, че Тайдуел имаше проблеми с държането и ужасяваща избухливост, но определено бе там с нечестиви намерения. Да се надяваме, че снимките ми щяха да докажат поне това и да се надяваме, че госпожа Тайдуел нямаше да бъде една от онези жени, които измислят извинения за съпруга си. Разбира се, имаше причина да наеме частен детектив. Хората не наемат частен детектив, за да открие дали половинките им изневеряват. Те наемат частен детектив, за да го докаже. Те вече знаят истината дълбоко в себе си.
Свързах USB кабела с телефона си и свалих снимките. Не бяха хубави. Можеше да бъдат, обаче, ако бях използвала широк обектив с по-мек фокус и някои стратегически поставени светлини. За съжаление, както протече вечерта, те ставаха все по-зле, докато накрая имах снимка само на окото на Куки и дясната ноздра. В горния ляв ъгъл, един от юмруците на Тайдуел идваше към мен. Беше се опитал да ме удари. Как го бях пропуснала?
Телефонът ми изписука. Беше съобщение от Куки.
Не съм много добра със запъването на пистолети.
Наистина ли? Изобщо ли не ме познаваше?
Изпратих й отговор.
Можеш да го направиш. Проучи ударника, Куки.
Опознай ударника.
Бъди ударникът5.
Глава 6
Не съм сто процента сигурна, но мисля, че чашата ми с кафе току-що каза „Ти си моята кучка“