![Петият гроб отвъд светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/5/petiyat-grob-otvd-svetlinata-bg-download.jpg)
Петият гроб отвъд светлината [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #5
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Петият гроб отвъд светлината [bg]». Краткое содержание книги:
— Трябва да се махаш.
Подскочих и се обърнах към починалия тринадесетгодишен гангстер, който стоеше зад мен. Той погледна към вратата, очите му бяха разширени от едва сдържана паника, после отново се обърна към мен.
— Наистина, трябва да се махаш. Някъде другаде. Върви. — Той сложи ръце под моите и дръпна, опитвайки се да ме вдигне от стола, ръцете му бяха притеснително близо до момичетата, Опасност и Уил Робинсън. Гърдите ми бяха всичко, което имах. Трябваше да запазя честта им. Да позволя на тринадесетгодишен да ги опипа беше грешно на толкова много нива.
— Но това е офисът ми — казах, плясвайки го. — Ти си върви. — Ритах срещу бюрото, докато той не ме пусна обратно на офис стола ми за деветдесет и девет долара.
Той коленичи до мен.
— Моля те, Чарли, просто си върви.
Притесних се. Хората имаха тенденция да се опитват да ме убият в най-неподходящите моменти. Но молбите му бяха не толкова „животозастрашаваща ситуация“, а по-скоро „издъних се“.
— Ейнджъл Гарза, пак ли си откраднал всичката тоалетна хартия от женската тоалетна? Говорихме за това.
— Не, обещавам. Просто трябва да си вървиш.
Входната врата се отвори, а той отпусна глава върху ръцете си. Очевидно беше твърде късно, за да избягам. Бях уловена като муха в паяжина. Можех единствено да се моля да оцелея.
Вместо това отпих от кафето си, когато една испанка влезе в офиса на Куки, в походката й имаше любопитна целеустременост. Не я разпознах, но имах чувството, че познавам това лице. Беше в края на петдесетте, с дълга черна коса, която падаше на красиви вълни по раменете й. И беше облечена убийствено. Да се надяваме да не убиеше мен. Носеше тесни дънки, високи до коляното черни кожени ботуши, мек сив пуловер и чанта на „Долче и Габана“, която висеше от рамото й като Узи. Харесах я.
Тя ме забеляза и се отправи към бюрото ми.
— Не можеш да й кажеш, Чарли — каза Ейнджъл, паниката отново разшири очите му. И изведнъж разбрах коя беше тя.
Вдигнах поглед към нея и се опитах да скрия пълния си шок, когато тя спря пред бюрото ми.
— Вие ли сте Чарли Дейвидсън? — попита тя, мексиканският й акцент беше мек, за разлика от остротата в тона й.
— Нямам представа за какво говорите. — Паникьосах се до Ейнджъл. Само това измислих да кажа. — Не знам. Какво?
Тя примига насреща ми, после осъзна, че се паникьосвам. Честно, беше все едно да признаеш за убийство, преди да те разпитат.
— Госпожице Дейвидсън — започна тя, но реших да я измамя, да я отклоня от кървавата следа, която оставях като ранено животно.
— Не говоря английски.
— Разпитах за теб — продължи тя, без да се разколебае. — Знам коя си. Какво правиш. Но онова, което не мога да разбера, е защо внасяш пари в банковата ми сметка всеки месец. Откъде знаеш номера на сметката ми? И защо някой би направил подобно нещо?
— Какво? Аз? — Огледах се наоколо, надявайки се, че говори на някой друг.
— Не можеш да й кажеш, Чарли.
— Няма — прошепнах през зъби. И все пак майка му изглеждаше малко настървена. — Нямам представа за какво говорите.
— Да, знаеш. — Тя кръстоса ръце и тропна с крак върху покрития ми с килим под.
— Може ли да ме извините за момент?
— Виж, не те обвинявам или нещо подобно, но внасяш пари в банковата ми сметка. Петстотин долара всеки месец вече почти три години.
— Петстотин долара на месец? — попита удивено Ейнджъл. — Само толкова ли струвам за теб?
Сграбчих ръката му и вдигнах показалец, за да прекъсна майка му, докато го мъкнех към страничната врата, която водеше към вътрешното стълбище на бара на татко.
— Извинете ме за секунда.
— Петстотин долара на месец? Можех да витая при бившата на някой богаташ за петстотин долара на месец.
Когато госпожа Гарза ме изгледа, изражението й беше отчасти хитро и отчасти подозрително, аз се усмихнах и затворих вратата между нас.
— Виж…
— Работниците емигранти изкарват повече от мен.
— Ейндъл, ти си на половин ден. Половин ден. И само толкова можех да си позволя, когато започнах отначало.