Синовете на Спарта [bg]

Пристъпи към първия набиращ — спартанец, ако можеше да се съди по дрехата му. Мъжът го погледна и кимна удовлетворено. Ксенофонт неведнъж беше виждал това изражение.

— Остави знака си тук, момче — рече той. — И в замяна ще те направим истински мъж. Собствената ти майка няма да те познае, когато се върнеш у дома. И момичетата ще закичват с цветя косите ти, когато те видят. Те обичат войниците.

— Добре — каза Ксенофонт. Усети изненадата на мъжа, когато написа името си на плочата, вместо да сложи само инициал или восъчен печат.

— Имаш ли някакви специални умения, момко? Освен писането?

— Коне — отвърна Ксенофонт. Чувстваше се някак замаян, сякаш всичко това се случваше на друг човек. — Разбирам от коне.

Спартанецът повдигна вежди.

— Знатен атинянин, значи? От баща си ли бягаш? Или от дългове?

— Аз… служих на Трийсетте — каза Ксенофонт. — Трябва ми ново начало.

На лицето на мъжа се изписа нещо като съчувствие. Като спартанец той беше наясно с омразата на атиняните.

— А. В такъв случай трябва да ти благодаря за службата. Те винаги забравят, че им дадохме три шанса за сключване на мир. Отказаха и трите пъти, така че се наложи да съборим стените им.

— И аз казвах същото — призна Ксенофонт. Умът му се проясняваше и той откри, че старите му тревоги избледняват, докато мисли за бъдещето.

— Къде ще бъда изпратен? — попита след малко.

— Повечето питат първо за заплащането, но щом си благородник, едва ли си закъсал за пари. Заминаваме за Южна Анатолия, момко, да се бием с писидите. Гадни кучи синове с копия. Ще им покажем какво означава гръцко военно обучение, ще донесем няколко дивашки глави, ще се позабавляваме с жените им и до следващата пролет ще сме се прибрали у дома. Ще имаш един-два белега за момите и няколко хубави истории за синовете си. Честно казано, като се замисля, ти трябва да ми плащаш.

Връчи на Ксенофонт една каменна плочка и посочи към един писар, който седеше зад маса, наобиколен от неколцина мъже.

— Виждаш ли онзи дребния там? Той ще ти запише името и останалите подробности — и заплатата ти започва да тече от днес, макар че още не можем да говорим за точна сума.

— Кога заминаваме? — попита Ксенофонт.

— Това се казва дух, момко. Добре. След ден-два най-много. Ще отплаваме на изток и ще се съберем в Сарди. Направи правилния избор, синко. Ще заминеш като момче и ще се върнеш мъж, гарантирам ти го.