Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

с когото и да е дружил. А ако се Тристан събуди, туй несъмнено ще принуди [1964] в двубой Марк с него да се мери и там смъртта си ще намери един от тях… Крал Марк дори готов бил трижди да дари [1968] пазача, тоз човек без срам, ако по-бързо идат там. И ето, че те стигат близо до горския заслон; Марк слиза [1972] от своя як гасконски кон, привързва го на сведен клон, след туй придвижват се, дордето откриват мястото, където [1976] очаквал да ги свари кралят. За малко спират и той сваля набързо връхните одежди (без тях дваж по-добре изглежда [1980] прекрасното му стройно тяло). Ала сърцето му, преляло от гняв, го кара меч да вземе, готов смъртта си да приеме, [1984] ако не бъдат умъртвени онези влюбени презрени. Не влязъл още, Марк поглежда към горския и му нарежда [1988] вън да изчака дотогава, дордето той се с тях разправя. Преди да се нахвърли гневно на двамата, обзет от ревност, [1992] десницата му отмалява… И слава Богу, че тъй става, защото кралят вижда как и двамата лежат все пак [1996] един от друг на разстояние и всеки — в свое одеяние; краката им не са се сплели, не са се устните им слели, [2000] а помежду им меч лежи. Ах, колко щеше да тежи убийството на съвестта му. В объркването си голямо [2004] Марк сам въпроси си задава: „Какво ли, Боже, ми остава да сторя, след като видях, че има меч помежду тях? [2008] Да ги убия ли или да ги помилвам? Та нали ако горят от страст, аз щях сега да ги открия в грях. [2012] От колко време са в леса, а ето, че и днес не са прегърнати в тревата голи. Ако те мамят ме, защо ли [2016] ще слагат помежду си меча. Сега си давам сметка вече, че не бушува скверна страст в сърцата им. Защо тогаз [2020] да ги събуждам? Нека спят. Ако захванем бой, градът какво ли после ще разправя! По-хубаво е да оставя [2024] следа, че докато са спели, минаващи са ги видели и че ни аз, ни някой друг не е дошъл нарочно тук [2028] да вдигне срещу тях ръка. На пръста й блести халка венчална. Дадох й я аз за сватбата и тя тогаз [2032] с халка подобна ме дари (аз нося я и днес дори). Защо не разменя халките? Я виж, на слънцето лъчите [2036] така й падат на лицето, че ще го изгорят. Ах, ето ирландските ми ръкавици, които моята кралица [2040] ми подари; ще ги поставя така, че сянка да й правят. Освен това ще взема меча, с който Тристан Морхолт съсече.“ [2044]         Със всичко Марк се лесно справя: той ръкавиците поставя тъй, че да спират топлината, набързо снема й халката [2048] от отънелия й пръст, а след това със жест чевръст прибира меча на Тристан и своя меч поставя там. [2052] Решава кралят този път да ги остави да си спят53. Излиза бързо от заслона и горския пазач прогонва, [2056] преди на коня си да скочи и към града да се насочи. Мнозина питат го във двора къде е бил, какво е сторил, [2060] но кралят нищо не признава и обяснения не дава.         Но нека идем пак в гората да видим спящите в тревата: [2064] кралицата сънува как сред кичестия храсталак в богата шатра тя живее, ала два лъва срещу нея [2068] се втурват да я изядат; тя мъчи се за кой ли път да се спаси от зверовете, но те я хапят по ръцете. [2072] Изолда се съпротивлява, в съня си силен вик надава и ръкавиците, и двете, й падат право на лицето. [2076]