Плясъкът на крилете му [bg]

— Продължавай. Усещам, че левият ми крак изтръпва.

— Сам си го изпроси.

— Вече усещам, че и другият крак реши да си даде малко почивка.

— Убитата душа е най-лошото нещо, което може да ти се случи.

— По-лошо и от смъртта ли? По-лошо от това да умираш в продължение на пет часа с висящи от корема ти карантии? И черният ти дроб да капе от стомаха? — Кейл го описваше жестоко, но не по-жестоко, отколкото беше.

— Убитата душа — каза Поли — е жива смърт.

— Продължавай, че си имам и друга работа.

Истината обаче бе, че не му се понрави как звучеше това, нито пък погледът на Поли, дори тя наистина да имаше въ̀лна между ушите.

— Убитата душа е нещо, което се случва с деца, които получат повече от четирийсет удара в сърцето.

— А ударите в главата броят ли се? Аз никога не съм получавал удар в сърцето.

— Те са убили радостта ти — така каза тя.

— И изобщо не лъжеш, а? Сбърках за въ̀лната. Тоя твой гнусен език звучи, все едно е направен от космите по задника на ебач на овце — или поне го смятам за много вероятно.

— Аз не мисля, че радостта ти е мъртва.

— Не ми пука какво мислиш.

— Радостта ти се крие в опустошението — да сееш разруха и гибел, ето кое носи радост на душата ти.

— Това е скапана лъжа! Ти беше тук, когато разказах на Врай…

— Сестра Врай!

— … когато ѝ разказах за момичето, което спасих в Светилището. Дори не го познавах.

— И до ден-днешен съжаляваш за това.

— Шегувах се.

— Никой не се засмя — всъщност, никой не се смее, когато си наблизо, или поне не за дълго.

— Отървах се от Кевин Мийтярд.

— Така твърдиш ти.

— Спасих Арбел Матераци.

— Но тогава не си разсъждавал с душата си, нали? А с пишката.

— Спасих и брат ѝ.

— Вярно — призна Поли. — Съгласна съм, че в този случай си сторил добро.

— Значи грешиш, сама го каза — отсече подозрително Кейл.

— Не съм казала, че сърцето ти е мъртво. Много хора с мъртва душа имат сърце, и то добро сърце. Бас ловя, че си бил чудесно момченце. Бас ловя, че би могъл да пораснеш истински добродушко. Но Изкупителите са те взели, убили са душата ти, и толкова. Не всеки може да бъде спасен. Някои рани са прекалено дълбоки.

— Да пукнеш дано! — Той беше разтърсен.

— Вината не е твоя — заяви с наслада Поли. — Не зависи от теб. Не си се родил лош, но въпреки това си лош. Нищо не може да се направи. Бедничкият Кейл. Нищо не може да се направи.

— Тя не вярва в това — каза той, вперил поглед в сестра Врай.

— Напротив.

— Никога не го е казвала.

— Не е нужно. Аз знам какво си мисли, още преди да си го е помислила. Ти ще я накараш да страда, нали?

— Сестра Врай ли?

— Не сестра Врай, идиот такъв — онази вероломна кучка, за която все мрънкаш.

— Никога не съм я наранявал.

— Не, все още не си. Но ще го направиш. И когато прекосиш тази река, всички ще страдаме — защото, умре ли тя, нищо няма да може да те спре. Знаеш за коя река говоря, нали?