Ръкописът на Фулканели [bg]

Така настъпи 1977 г., когато Франко реши да се ожени за своята отдавнашна избраница Мария, дъщеря на местния ковач. Направи го неохотно, главно за да изпълни желанието на родителите си.

През първата брачна нощ откри, че е напълно импотентен. По онова време това не го обезпокои кой знае колко, защото вече знаеше, че само болката може да му донесе възбуда и удоволствие. Чувстваше се господар на положението единствено с нож в ръка. Така изтече известно време. Той продължаваше да демонстрира пълно сексуално равнодушие към жена си. В крайна сметка Мария не издържа и една вечер, няколко месеца след сватбата, изгуби самообладание.

— Ще си потърся някой истински мъж! — изкрещя тя. — А след това ще разкажа на всички, че съпругът ми е един жалък кастрат!

Вече двайсетгодишен, Франко беше станал здрав и силен като бик. Вбесен от думите на жена си, той я сграбчи за косата и я помъкна към спалнята. Там я зашемети със силен удар, хвърли я на леглото и заби ножа си в плътта й.

През тази нощ Франко откри как получава удоволствие от жените. Не беше нужно да ги докосва, достатъчно беше да даде воля на ножа си. Остави Мария завързана за леглото, обезобразена завинаги, и побърза да напусне селото. Бащата и братята й тръгнаха да го преследват, обладани от жажда за мъст.

Никога през живота си не беше пътувал далеч от селото и по тази причина бързо се загуби сред девствените сардински гъсталаци — гладен и без пукната пара. Няколко вечери по-късно беше открит от Салваторе, големият брат на Мария, докато молеше за храна съдържателя на една кръчма близо до Каляри. Без да се колебае нито секунда, Салваторе се промъкна зад гърба му и преряза гърлото му с големия си нож. Но макар и сериозно ранен, Франко се оказа по-силен. Той успя да надвие Салваторе и да забие ножа си в гърдите му.

Това беше първото му убийство, но нямаше да бъде последното. Прерови джобовете на убития си роднина, взе му парите и се качи на първия ферибот за континента. Прерязаното му гърло постепенно заздравя, но говорът му завинаги се превърна в напрегнат и дрезгав шепот.

Вендетата принуди Франко Боца да напусне Сардиния завинаги. Той обикаляше южните части на Италия, работеше каквото му попадне, но в душата му винаги тлееше желанието да причинява болка. Способностите му бяха оценени от мафията още преди да навърши двайсет и четири и той постепенно се наложи като експерт по мъченията на заловените врагове. Славата му на безмилостен и коравосърдечен садист се разнесе из подземния свят. Към него се обръщаха в случаите, когато животът на жертвата трябваше да бъде максимално удължен за сметка на болката. Франко Боца се превърна във всепризнат маестро и получи прякора „Инквизитора“.