Ръкописът на Фулканели [bg]

— Не смея да допусна, че…

Зърнал ръкописа в ръцете му, Клеман бързо се оживи. Костеливата му ръка се стрелна напред.

— Дай ми го!

— Какво представлява този ръкопис?

— Какво те интересува? Той се нарича „Тайната на вечния живот“ и е безценен. Китайски, писан през втори век. — Очите на стареца бавно се проясниха. Той стана и насочи костеливия си показалец в гърдите на Бен. — Какво искаш, по дяволите? Май и ти си от онези гадни чужденци, които искат да ме окрадат, а?

Пръстите на другата му ръка потърсиха бастуна.

— Не, мосю, ние не сме крадци — увери го Бен. — Просто ни трябва малко информация.

— Информация значи! — изплю се на дъските Клеман. — Същото ми каза и онзи мръсник Клаус Райнфелд! — Бастунът се стовари върху масата, вдигайки облаци прах. — Мръсният крадлив шваба! — Ръцете му грабнаха стъкленица с кипяща зелена течност, на устата му се появи пяна. — Изчезвайте оттук! Веднага!

После силите отново го напуснаха, коленете му се подгънаха и тялото му рухна на пода. Стъкленицата се счупи, зелената течност се разля по мръсните дъски.

С дружни усилия Робърта и Бен вдигнаха болния старец и му помогнаха да се качи на платформата с леглото. Той се отпусна на ръба, блед и безпомощен. Робърта му донесе чаша вода. Скоро Клеман се успокои и демонстрира известно желание да разговаря с тях.

— Можете да ми се доверите — меко рече Бен. — Нямам намерение да открадна нищо, дори обратното: готов съм да ви платя за информацията, която ме интересува. Съгласен ли сте?

Клеман отпи глътка вода и кимна.

— Много добре. Сега искам да ме слушате внимателно. През хиляда деветстотин двайсет и шеста година, малко преди да изчезне, Фулканели предал няколко документа на баща ви Жак Клеман. Интересува ме дали сред тези документи фигурира и някакъв алхимически ръкопис, който учителят му е поверил.

— Баща ми разполагаше с много документи — поклати глава Клеман. — Но преди да умре, той унищожи повечето от тях. — По лицето му пробяга гневна гримаса. — А онези, които останаха, бяха откраднати!

— От онзи Райнфелд, когото споменахте? — попита Бен. — Кой е той?

— Клаус Райнфелд! — процеди с омраза Клеман и сбръчканите му бузи порозовяха. — Мръсникът беше мой асистент. Появи се гол като пушка, само с една риза на гърба си, и заяви, че иска да овладее тайните на алхимията. А аз глупакът го приех, дадох му подслон и храна и започнах да го уча! — Старецът се задави от гняв. — Доверих му се, но той ме предаде! От десет години не съм го виждал!

— Казвате, че този Клаус Райнфелд е откраднал важни документи, собственост на баща ви?

— И златния кръст!

— Какъв златен кръст?

— Много стар и много красив кръст, открит от Фулканели преди много години. — Клеман отново се задави, по устните му изби пяна: — Той беше ключът към истинското познание. Фулканели го поверил на баща ми малко преди да изчезне.