Ръкописът на Фулканели [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #1
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691537
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Фулканели [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво правиш?
— Приготвям ти леглото.
— На това ли му викаш легло?
— Можеше да пренощуваш и в „Риц“ — сви рамене той. — Доколкото си спомням, подобна възможност ти беше предложена… — Забеляза изражението на лицето й и добави: — Спалнята е само една.
— И по тази причина предлагаш на гостите си да спят на пода?
— Ако това ще те утеши, ти си първият гост, който нощува тук. А сега ми подай чантата си.
— Моля?
— Искам чантата ти — повтори той, дръпна я от ръцете й и започна да рови в нея.
— Хей, какво правиш? — извика Робърта и протегна ръце.
Той я отблъсна, извади мобилния й телефон и го пъхна в джоба си.
— Другото можеш да го задържиш.
— Защо ми вземаш телефона?
— Защото не искам да провеждаш никакви разговори оттук.
— Господи! Ти действително имаш голям проблем с доверието!
— Вярвам само на себе си — отсече Бен, но веднага си даде сметка, че това не отговаря на истината.
Робърта спа зле, вероятно защото не можеше да прогони от съзнанието си събитията от отминалия дълъг и тежък ден. Сигурно съм луда, въздъхна тя. Би трябвало да взема парите и да хвана първия самолет за Щатите. Какво ме кара да остана с този Бен Хоуп? Що за птица е той? Хладната му резервираност я плашеше. Както и светлите му очи, които бяха абсолютно непроницаеми. На практика не знаеше нищо за него или много по-малко, отколкото той за нея.
Чу някакъв глас и главата й изведнъж се изпразни от всякакви мисли. Надигна се и направи опит да открие вещите си в чуждата тъмна стая. Няколко секунди по-късно се ориентира и установи, че гласът идва откъм спалнята. Беше Бен, но тя можеше да разбере думите му. Гласът стана по-силен, изразявайки някакъв протест. Дали говори по телефона? Робърта стана от импровизираното легло и пропълзя към вратата.
Почти веднага разбра, че той не говори, а стене. Гласът му изразяваше непоносима болка. Изломоти нещо неразбираемо, а после нададе силен вик. Миг преди да отвори вратата, Робърта си даде сметка, че мъжът в спалнята сънуваше кошмари.
— Не отивай там, Рут! — изкрещя той. — Не, не! Моля те, не ме изоставяй!
Виковете постепенно преминаха в тихо стенание. Застанала пред вратата в тъмното, Робърта дълго време слуша отчаяните му ридания.
20
Още от детските си години в най-изостаналия район на Сардиния Франко Боца обичаше да причинява болка. Първите му жертви бяха насекомите и червеите, които измъчваше и разчленяваше бавно часове наред, с невероятна изобретателност и огромна наслада. Още преди да навърши осем години, той започна да прилага уменията си върху малки птички и млекопитаещи. Сред първите му жертви бяха няколко голи пиленца, които откри в гнездото им. По-късно започнаха да изчезват домашните кучета в селото. В юношеска възраст Франко вече беше изпечен мъчител, владеещ много и разнообразни начини да причинява чудовищна болка. И това му харесваше. Караше го да се чувства жив.
На тринайсет, когато заряза училището, се роди и привързаността му към католицизма. Беше силно привлечен от по-жестоките образци на християнската традиция: короната от тръни и кървящите рани на Христос, пироните, с които крайниците му бяха приковани към кръста. За да може да се запознае с приятно зловещата история на християнската църква, Франко положи усилия да се раздели с неграмотността. Един ден попадна на книга, която описваше гоненията на еретиците от средновековната инквизиция. В нея прочете как през 1210 г. водачът на църковната армия превзел една катарска крепост и заповядал да бъдат избодени очите на стотина еретици, след което да им отрежат ушите, носовете и устните и да ги развеждат около други укрепления на еретиците за назидание. Момчето бе дълбоко впечатлено от ужасяващите наказания. Нощем, отворило широко очи в мрака, то си представяше, че взема участие в тях.
Франко се влюби в религиозното изкуство. С готовност извървяваше пеша километрите до близкото градче, в чиято обществена библиотека се съхраняваха десетки мрачни литографии, изобразяващи религиозното потисничество. Любимата му картина беше „Каруца със сено“ на Йеронимус Бош, рисувана в края на XV век. Тя показваше изстъпленията на страховити демони, които разчленяваха с копия и брадви телата на нещастните си жертви. Но това, което го възбуждаше най-много, беше голата жена между тях. Сластната му възбуда не се дължеше толкова на голото женско тяло с отвратителна черна жаба върху гениталиите, колкото на факта, че жената беше вещица, осъдена да бъде изгорена на клада. Именно този факт караше устата му да пресъхва, а сърцето му да се свива в сладко-мъчително очакване.