Ръкописът на Фулканели [bg]

— На мен не ми трябва — отвърна след кратка пауза Бен. — Работя за един клиент.

— Който най-вероятно търси лек за тежка болест? Сега разбирам защо си ме потърсил. Трябва ти лекарство. Клиентът ти е болен, нали?

— Да кажем, че отчаяно се нуждае от лекарство — неопределено отвърна Бен.

— Сигурно е така — кимна Робърта. — А сега ще ми кажеш ли накъде си насочил новата си играчка?

— Чувала ли си името Жак Клеман? — отвърна с въпрос той.

— Разбира се. През двайсетте години на миналия век Клеман е бил помощник на Фулканели. Защо питаш?

— Според мълвата, малко преди да изчезне, Фулканели му е предал за съхранение някакви документи… — Бен направи малка пауза, срещна очаквателния й поглед и продължи: — Станало е в далечната хиляда деветстотин двайсет и шеста година. Клеман отдавна е мъртъв, но аз искам да разбера какво точно му е дал Фулканели.

— Как ще го разбереш?

— Първата ми работа беше да проверя дали Клеман има живи роднини. Бях убеден, че те ще могат да ми помогнат.

— И?

— Открих сина му. Казва се Андре, богат банкер в пенсия, който не беше особено общителен. При споменаването на Фулканели той и съпругата му буквално ме изгониха.

— Винаги става така, когато се споменава думичката „алхимия“ — отбеляза Робърта. — Добре дошъл в клуба.

— Както и да е — въздъхна Бен. — Не мислех, че ще ги чуя отново, но тази сутрин, докато ти още спеше, те ми се обадиха по телефона.

— Кой от тях?

— Пиер, техният син. Проведохме доста интересен разговор. Оказа се, че Андре има брат на име Гастон, който е черната овца в семейството. Той имал желание да продължи делото на баща си, което Андре ненавиждал и смятал за магьосничество.

— Това е обяснимо — кимна Робърта.

— На практика Гастон бил лишен от наследство и прогонен, защото бил срам за фамилията. Не искали да имат нищо общо с него.

— Той жив ли е още?

— Да. Живее недалеч оттук, в стара ферма.

— Натам ли пътуваме? — облегна се в седалката Робърта.

— Не очаквай кой знае какво — предупреди я Бен. — По всяка вероятност става въпрос за човек, който не е с всичкия си. Ти как им викаше?

— Откачалки. Така да се каже технически термин.

— Непременно ще го запомня.

— Мислиш, че Гастон Клеман все още пази документите, предадени от Фулканели на баща му…

— Струва си да проверим.

— Всичко това е много интересно, но какво става с намеренията ти да откриеш кой и защо се опитва да ни убие?

— Още не съм свършил — стрелна я с поглед той. — Пиер Клеман ми каза и още нещо: аз не съм първият, който е разпитвал баща му за Фулканели. Преди няколко дни той бил посетен от трима мъже, които му задавали същите въпроси, а в допълнение разпитвали и за мен. Изглежда, че всичко е свързано по някакъв начин — ти, аз, преследвачите ни, ръкописът.