Ръкописът на Фулканели [bg]

— Инспектор Люк Симон — представи се той и спокойно пристъпи към тях, фиксирайки Робърта със зелените си очи. — Нали ви предупредих да не ни губите времето? Става въпрос за несъмнено самоубийство, човекът е оставил предсмъртно писмо. Между другото, какво търсите тук?

— Какво писмо? — подозрително го изгледа тя.

Симон й показа лист хартия, изписан с неравен почерк.

— Тук пише, че не издържа повече. Стрес, депресия, дългове — обичайните проблеми, на които се натъкваме всеки ден.

— Е, да — философски поклати глава лейтенантът. — Животът е гадно нещо.

— Затваряй си устата, Риго! — изръмжа Симон и се обърна към Робърта. — Попитах ви нещо, мадам. Какво търсите тук? Днес два пъти ме алармират за фалшиви убийства и два пъти се натъквам на вас!

— Я дайте да видя писмото! — безцеремонно го прекъсна тя. — Той никога не би написал подобно нещо!

— Моля да я извините — намеси се Бен, заставайки пред Робърта, за да прекъсне излиянията й. — Годеницата ми е доста разстроена, но ние вече си тръгваме. — Той я дръпна за ръката и я повлече след себе си, а инспекторът остана да гледа след тях, докато полицаите се суетяха наоколо.

— Твоята годеница, а? — изсъска Робърта. — Какво означава това? И престани да стискаш ръката ми, защото боли!

— Млъквай! Нима искаш да прекараме следващите десет часа в полицията и да даваме показания?

— Не е самоубийство! — тръсна глава тя.

— Знам, че не е — кимна той и се наведе към ухото й. — А сега ме слушай внимателно, защото разполагаме с броени секунди. Забелязваш ли нещо, което да е различно от преди? Преместено, променено?

— Някой е бил тук — отвърна тя и посочи бюрото на Мишел, стараейки се да не гледа кървавите петна по стените и тавана. Върху плота нямаше нищо, компютърът беше изчезнал.

— Риго, разкарай тези хора! — извика Симон. — Хайде, размърдайте се!

— Видяхме достатъчно, да вървим — прошепна Бен и я поведе към вратата.

Но инспектор Симон се изпречи на пътя им и впи очи в лицето на Робърта.

— Надявам се, че нямате намерение да напускате града, доктор Райдър! — мрачно процеди той. — Може би ще се наложи да поговорим още веднъж!

Остана да гледа намръщено след неканените посетители, а Риго му хвърли изразителен поглед и се почука с пръст по главата.

— Шантави американци! — обяви той. — Гледат прекалено много холивудски филми!

— Може би — замислено отвърна Симон.