Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ръкописът на Фулканели [bg]
Ръкописът на Фулканели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ръкописът на Фулканели [bg]

Электронная книга - «Ръкописът на Фулканели [bg]». Краткое содержание книги:

Наследството на Фулканели - великия майстор на алхимията, чиито трудове са публикувани в началото на миналия век - продължава да предизвиква интерес. Има ли наистина алхимически еликсир, който може да превърне обикновения метал в злато и да се пребори с най-страшните болести? А защо не и да донесе власт и вечен живот? Това ли е тайната, заради която през средновековието Светата инквизиция изгаря еретиците катари на кладата? Заради нея ли в навечерието на Втората световна война Хитлер издирва Фулканели? Защо и днес умират хора, които по някакъв начин са свързани с тази тайна? Бен Хоуп е боец от елитните британски части, но лични проблеми го принуждават да напусне армията. Сега той използва уменията си за спасяване на отвлечени деца. Когато богат бизнесмен се обръща към него със задачата да открие човек, изчезнал преди 80 години, и ръкопис, който може да спаси живот на умиращо момиченце, Бен се сблъсква с най-странната мисия в живота си. Преследват го опасни противници, трябва да разчете древни надписи и шифри, да потърси неочаквани съюзници в лицето на млада американска биоложка, италианска историчка и френски свещеник. Следите водят към модернистична вила в Лангедок, обитавана от тайнствена сляпа жена. Там ли е скрит изчезналият ръкопис, криещ в себе си загадки от векове? Там ли е еликсирът, носещ изцеление? И отговорът на извечната човешка мечта? Невероятен трилър, в който умело се преплитат фикция и реалност, история и митология, анализ и въображение. Страхотен дебют... Скот Мариани е английският Стив Бери. “Обзървър”
1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 129
Перейти на страницу:

Когато не прилагаше майсторството си върху някой загазил престъпник, той обикаляше нощем улиците и подмамваше проститутки към ужасна смърт с шептящия си глас. Жалките им останки започнаха да се появяват в евтини хотелски стаи из цяла Южна Италия, хората заговориха за „чудовището“, което пирува с болката и смъртта така, както вампирите с кръв. Но Инквизитора беше неуловим, майсторски прикривайки следите си. Полицейското му досие беше чисто като девствеността му.

Един ден в средата на 1997 г. Франко Боца получи неочаквано телефонно обаждане — не от поредния мафиотски бос, а от един ватикански епископ.

Славата на Инквизитора в подземния свят най-после беше стигнала до ушите на Масимилиано Узберти. А фанатичната му привързаност към религията и страстното му желание да наказва грешниците бяха точно качествата, от които се нуждаеше новата организация на Узберти. Изслушал офертата, Боца веднага я прие. Бъдещата роля напълно отговаряше на желанията му.

Организацията носеше името „Gladius Domini“, Божият меч.

И Франко Боца се превърна в неговото острие.

21

— Добър ден, бихте ли ме свързали с мосю Лорио?

— Съжалявам, мосю, но в момента той е в чужбина — отговори секретарката. — Ще се върне през декември.

— Но той ми се обади вчера.

— Страхувам се, че това е невъзможно — озадачено каза жената. — Мосю Лорио е в Америка вече цял месец.

— Моля да ме извините, вероятно съм се заблудил — рече Бен. — Той нали все още живее във вила „Марго“ в Бринанкур?

— В Бринанкур ли? Не, не. Мосю Лорио живее тук, в Париж. Според мен наистина сте се заблудили. Приятен ден. — И затвори.

Всичко беше ясно. Лорио изобщо не го беше търсил, а идеята за влака принадлежеше на други хора. Точно както подозираше.

Бен запали цигара и се замисли. Уликите сочеха в съвсем друга посока. Бе потърсил Лорио от лабораторията на Робърта, в присъствието на Мишел Зарди, който беше чул разговора и беше запомнил телефонния номер. Младежът бе излязъл веднага под претекст, че трябва да купи риба за котката си. И да продиктува номера на съучастниците си. След това го бяха потърсили от името на Лорио — с цената на известен риск, разбира се — защото истинският Лорио също би могъл да му се обади. Вероятно са направили проверка и са установили, че не е в града. Планът не беше съвършен, но им беше свършил работа. Бен бе позволил да го отвлекат с лекотата, с която човек си откъсва ябълка от дървото. Само навременната поява на Робърта го беше спасила от сигурна смърт. Ако не беше тя, в момента от него щеше да има само кървава следа по релсите.

Нима започваше да губи връзка с действителността? Това не трябва да се повтаря, никога!

По всичко личеше, че хората, които преследваха Робърта, преследват и него. А това означаваше само едно: работата беше сериозна и той трябваше да се захване с нея, независимо дали му харесваше, или не.

Той крачеше бавно покрай редиците употребявани коли и внимателно ги оглеждаше. Трябваше му нещо бързо и практично. Непретенциозно и не прекалено старо.

— А тази? — спря се той и посочи една от колите.

Автомонтьорът избърса ръце в комбинезона, оставяйки мазни следи по синия плат.

— Само на една година е, в перфектно състояние — отвърна той. — Как възнамерявате да платите?

— В брой, ако не възразявате — потупа джоба си Бен.

Десет минути по-късно вече натискаше газта на жълтото пежо 206 по авеню Дьо Гравел в посока на околовръстната магистрала на Париж.

— Струва ми се, че пилееш доста пари за обикновен журналист — отбеляза от съседната седалка Робърта.

Цяла сутрин Бен беше мислил какво да прави с нея. Първата му реакция бе да й даде пари за връщане в Щатите, за да се отърве от нея. Но след известен размисъл стигна до заключението, че би могла да му бъде полезна и тук, в Европа. Желанието й да разбере какво става съвпадаше с неговото. В момента тя без съмнение предпочиташе да остане до него — както от страх, така и поради болезненото си любопитство. Ако продължава да не й се доверява и да я държи в неизвестност, това без съмнение щеше да се промени.

— Добре, предавам се — рече с въздишка той и вдигна крака си от педала на газта, тъй като наближаваха обичайното задръстване преди входа на магистралата. — Не съм журналист.

1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 129
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)