Ръкописът на Фулканели [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #1
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691537
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Фулканели [bg]». Краткое содержание книги:
Когато не прилагаше майсторството си върху някой загазил престъпник, той обикаляше нощем улиците и подмамваше проститутки към ужасна смърт с шептящия си глас. Жалките им останки започнаха да се появяват в евтини хотелски стаи из цяла Южна Италия, хората заговориха за „чудовището“, което пирува с болката и смъртта така, както вампирите с кръв. Но Инквизитора беше неуловим, майсторски прикривайки следите си. Полицейското му досие беше чисто като девствеността му.
Един ден в средата на 1997 г. Франко Боца получи неочаквано телефонно обаждане — не от поредния мафиотски бос, а от един ватикански епископ.
Славата на Инквизитора в подземния свят най-после беше стигнала до ушите на Масимилиано Узберти. А фанатичната му привързаност към религията и страстното му желание да наказва грешниците бяха точно качествата, от които се нуждаеше новата организация на Узберти. Изслушал офертата, Боца веднага я прие. Бъдещата роля напълно отговаряше на желанията му.
Организацията носеше името „Gladius Domini“, Божият меч.
И Франко Боца се превърна в неговото острие.
21
— Добър ден, бихте ли ме свързали с мосю Лорио?
— Съжалявам, мосю, но в момента той е в чужбина — отговори секретарката. — Ще се върне през декември.
— Но той ми се обади вчера.
— Страхувам се, че това е невъзможно — озадачено каза жената. — Мосю Лорио е в Америка вече цял месец.
— Моля да ме извините, вероятно съм се заблудил — рече Бен. — Той нали все още живее във вила „Марго“ в Бринанкур?
— В Бринанкур ли? Не, не. Мосю Лорио живее тук, в Париж. Според мен наистина сте се заблудили. Приятен ден. — И затвори.
Всичко беше ясно. Лорио изобщо не го беше търсил, а идеята за влака принадлежеше на други хора. Точно както подозираше.
Бен запали цигара и се замисли. Уликите сочеха в съвсем друга посока. Бе потърсил Лорио от лабораторията на Робърта, в присъствието на Мишел Зарди, който беше чул разговора и беше запомнил телефонния номер. Младежът бе излязъл веднага под претекст, че трябва да купи риба за котката си. И да продиктува номера на съучастниците си. След това го бяха потърсили от името на Лорио — с цената на известен риск, разбира се — защото истинският Лорио също би могъл да му се обади. Вероятно са направили проверка и са установили, че не е в града. Планът не беше съвършен, но им беше свършил работа. Бен бе позволил да го отвлекат с лекотата, с която човек си откъсва ябълка от дървото. Само навременната поява на Робърта го беше спасила от сигурна смърт. Ако не беше тя, в момента от него щеше да има само кървава следа по релсите.
Нима започваше да губи връзка с действителността? Това не трябва да се повтаря, никога!
По всичко личеше, че хората, които преследваха Робърта, преследват и него. А това означаваше само едно: работата беше сериозна и той трябваше да се захване с нея, независимо дали му харесваше, или не.
Той крачеше бавно покрай редиците употребявани коли и внимателно ги оглеждаше. Трябваше му нещо бързо и практично. Непретенциозно и не прекалено старо.
— А тази? — спря се той и посочи една от колите.
Автомонтьорът избърса ръце в комбинезона, оставяйки мазни следи по синия плат.
— Само на една година е, в перфектно състояние — отвърна той. — Как възнамерявате да платите?
— В брой, ако не възразявате — потупа джоба си Бен.
Десет минути по-късно вече натискаше газта на жълтото пежо 206 по авеню Дьо Гравел в посока на околовръстната магистрала на Париж.
— Струва ми се, че пилееш доста пари за обикновен журналист — отбеляза от съседната седалка Робърта.
Цяла сутрин Бен беше мислил какво да прави с нея. Първата му реакция бе да й даде пари за връщане в Щатите, за да се отърве от нея. Но след известен размисъл стигна до заключението, че би могла да му бъде полезна и тук, в Европа. Желанието й да разбере какво става съвпадаше с неговото. В момента тя без съмнение предпочиташе да остане до него — както от страх, така и поради болезненото си любопитство. Ако продължава да не й се доверява и да я държи в неизвестност, това без съмнение щеше да се промени.
— Добре, предавам се — рече с въздишка той и вдигна крака си от педала на газта, тъй като наближаваха обичайното задръстване преди входа на магистралата. — Не съм журналист.