![Ръкописът на Фулканели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/8/rkopist-na-fulkaneli-bg-download.jpg)
Ръкописът на Фулканели [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #1
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691537
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Фулканели [bg]». Краткое содержание книги:
— Нека да ви обясня, монсеньор — започна новодошлият, който обмисляше версията си още от предната вечер, когато дойде обаждането от Париж. Той очакваше, че Узберти ще го повика във вилата, но не чак толкова скоро. Започна да сипе извинения: наел идиоти, които го подвели, изпускането на англичанина не било негова грешка, подобно нещо нямало да се повтори в бъдеще.
Узберти прекоси стаята и вдигна ръка да спре излиянията му.
— Не е нужно да се оправдаваш, Джузепе — рече с усмивка той и го прегърна през раменете. — Хора сме, всеки допуска грешки. А Господ ни прощава.
Фераро зяпна от смайване. Не беше очаквал подобна реакция. Архиепископът го поведе към широкия, осветен от луната прозорец.
— Каква прекрасна нощ — прошепна той. — Не мислиш ли така, приятелю?
— Да, монсеньор… Прекрасна е.
— В такива нощи човек се чувства щастлив, че е жив, нали?
— Да, монсеньор.
— Да се живее на Божия свят е огромна привилегия.
Изправиха се пред прозореца и насочиха погледи към мастилената нощ навън. Небето беше обсипано с милиони звезди, луната беше кристално ясна, Млечният път сияеше като наниз от перли над римските хълмове.
След няколко минути Фераро се обади:
— Моля за позволението ви да се оттегля, монсеньор.
— Разбира се, разбира се — потупа го по рамото Узберти. — Но преди да си тръгнеш, искам да те представя на един мой близък приятел.
— За мен е чест, монсеньор.
— Повиках те именно за това. Той се казва Франко Боца.
— Боца?! — пребледня от смайване Фераро. — Инквизитора?!
Сърцето му изведнъж се качи в гърлото, устата му пресъхна.
— Виждам, че си чувал името на приятеля ми — доволно кимна Узберти. — Бъди спокоен, той ще се погрижи за теб.
— Какво?! Монсеньор, аз… — Фераро падна на колене пред архиепископа. — Умолявам ви с цялата си душа…
— Той те очаква долу — хладно отговори Узберти и натисна един бутон на бюрото си. Двамата здравеняци помъкнаха навън крещящия от ужас Фераро, а архиепископът се прекръсти и прошепна кратка молитва за душата му:
— In nominee patris et filli et spiritus, ego te absolve… Опрощавам те и те освобождавам от всички твои грехове в името на отца и сина и светия дух…
17
— Сега накъде? — попита Робърта, когато таксито спря пред крайпътното заведение.
— Сега ти се прибираш у дома — отвърна Бен.
— Шегуваш ли се? За нищо на света няма да се върна там!
— Къде живее асистентът ти?
— Това пък защо? — учуди се тя, докато се качваше в колата.
— Искам да му задам няколко въпроса.
— И си въобразяваш, че можеш да го направиш без мен? Аз също имам няколко въпроса към този мръсник!
— Ще стоиш настрана — тръсна глава той и извади портфейла си.
— Какво правиш? — учудено попита Робърта, наблюдавайки го как брои банкнотите.
— Вземи — пъхна ги в ръцете й той. — Тук има достатъчно за нощувка в приличен хотел и за самолетен билет. Утре сутринта ще хванеш първия полет за Щатите.
Тя погледна към парите, поклати глава и ги върна.
— Слушай, приятелю. Аз съм вътре в това точно толкова, колкото и ти. И адски много искам да разбера какво, по дяволите, става. Ето защо ти предлагам да забравиш всякакви идеи за отстраняването ми.
Преди Бен да успее да реагира, тя се наведе към шофьора и му продиктува адрес в 10-и район на Париж. Онзи измърмори нещо и включи на скорост.
Пред блока на Мишел бяха спрели няколко полицейски коли с включени сини лампи. Около линейката в близост до входа се бяха струпали хора. Бен нареди на шофьора да чака, хвана Робърта за ръка и я поведе натам.
Посетителите на околните заведения се трупаха на тротоара и гледаха ужасено носилката на колелца, която екипът на „Спешна помощ“ буташе към отворената врата на автомобила. Униформените мъже не бързаха, вероятно защото тялото на носилката беше покрито с бял чаршаф, по който имаше големи кървави петна — най-вече в областта на главата.
— Какво е станало? — попита Бен, обръщайки се към един от униформените.
— Самоубийство — мрачно отговори онзи. — Съседите са чули изстрела.
— Не става ли въпрос за младеж на име Мишел Зарди? — попита Робърта, въпреки че беше сигурна в отговора.
— Познавате ли го, мадмоазел? — равнодушно я погледна полицаят. — Ако е така, началникът със сигурност ще иска да поговори с вас.