Ръкописът на Фулканели [bg]

Около час по-късно се добраха до порутената ферма, в която според думите на Пиер Клеман живееше чичо му. Спряха пред дъсчена ограда на около половин километър от пътя и Бен направи справка с импровизираната си карта.

— Тук е — каза той.

Тръгнаха пеш към фермата. Ниско надвисналите над главите им облаци обещаваха скорошен дъжд. Бен незабелязано разкопча кобура си, а ръката му остана върху якето, на сантиметри от ръкохватката на пистолета. От двете страни на покрития с каменни плочи двор се издигаха занемарени постройки. В дъното се виждаше полусрутен обор, залепен за дъсчен хамбар със заковани прозорци. Тънка струйка дим се виеше от прогнил ламаринен кюнец.

Бен внимателно се огледа, готов за всякакви изненади. Но наоколо беше пусто.

Хамбарът изглеждаше празен. Вътрешността му беше задимена, въздухът тегнеше от странна и доста неприятна миризма. Единственото помещение се осветяваше от слабата дневна светлина, която проникваше през закованите с дъски мръсни прозорци. През една дупка в покрива с цвърчене влитаха и излитаха птички. На платформа върху ниски колове в ъгъла се виждаше старо кресло с изтърбушена тапицерия, маса с очукан телевизор и покрито с мръсни одеяла легло. В другия й край имаше огромно, покрито със сажди огнище, през чиито паянтови железни вратички излизаше задушлив дим с неприятна миризма. Около огнището бяха наредени грубо сковани маси, отрупани с книги, листове хартия и стъклени контейнери, свързани с гумени и пластмасови маркучи. Върху няколко спиртника клокочеха странни субстанции, които воняха ужасно. В тъмния ъгъл бяха струпани всякакви боклуци — щайги, счупени контейнери, купища празни бутилки.