Измамна светлина [bg]

Беше главен инспектор Гамаш.

Гамаш се загледа във Франсоа Мароа и Андре Кастонге, които бавно се изкачваха по склона.

Като че ли не разговаряха, но изглежда им бе приятно да вървят заедно. Чувстваха се удобно.

Детективът се зачуди дали винаги е било така. Или е било различно преди десетилетия, през буйната им младост, в началото на кариерата им. Дали са се борили за територия, за влияние, за художници?

Възможно бе винаги да са се харесвали и уважавали. Но Гамаш се съмняваше. Бяха твърде могъщи, твърде амбициозни. С прекалено голямо его. А и залозите бяха доста високи. Мъжете навярно се държаха възпитано и дори любезно един с друг. Но почти със сигурност не бяха приятели.

Въпреки това изкачваха хълма рамо до рамо като стари войници.

Докато ги наблюдаваше, Гамаш долови познат аромат. Извърна се леко и забеляза, че стои до люляков храст с възлести клони, разцъфнал току до ъгъла на къщата, където живееха Питър и Клара.

На пръв поглед бе деликатен и крехък, но главният инспектор знаеше, че люляците всъщност са дълголетни. Оцеляваха в буря и суша, превъзмогваха лютата зима и късната слана. Растяха и цъфтяха там, където други, видимо по-здрави растения, загиваха.

Гамаш забеляза, че из цялото село са пръснати люлякови храсти. Но не от новите хибридни сортове с по-кичести и ярки цветове. Тук имаше от бледолилавите и белите люляци, които познаваше от градината на баба си. Кога ли бяха разцъфтели за първи път? Дали на връщане от Вими, Фландрия и Пашендейл[31] американски войници са марширували край същите тези храсти? Дали са вдъхвали аромата им и са осъзнавали, че най-сетне са у дома? В мир.