![Убийството на Линда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/7/ubijstvoto-na-linda-bg-download.jpg)
Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
Линда се е прибрала в апартамента малко след три през нощта, разсъждаваше той. По всичко личи, че никой не я е проследил, нито пък я е предупредил да го чака в жилището. Въпреки това извършителят се появява минути, след като Линда влиза в апартамент Събитията са ескалирали бързо, а след огледа на местопрестъплението и предварителното заключение на патолога Бекстрьом се убеди, че извергът се е гаврил с жертвата поне час и половина. Линда най-вероятно с издъхнала между четири и половина и пет без пет.
После убиецът влиза в банята и пуска душа. Към пет пощальонът пристига с вестника и онзи помисля, че някой влиза в жилището, мята каквото е имал подръка върху себе си и скача през прозореца. Това става някъде около пет сутринта. „А после?“, питаше се Бекстрьом. Погледна ръчния си часовник и започнала пресмята колко време е минало от петък сутринта до момента — неделя преди обяд. Близо две денонощия и половина. „Изродът може вече да е на луната“, заключи недоволно той, събра записките си и реши да се върне при подчинените си и да ги пришпори.
„От друга страна — поколеба се той, след като излезе в коридора, — би било глупаво да работя на гладен стомах.“ И понеже столовата беше отворена — служителите знаеха, че полицаите ще работят извънредно в неделя, — Бекстрьом реши да влезе да похапне.
„Ммм… картофени кюфтенца с пълнеж от бекон и лук“, предвкусваше той, докато разглеждаше менюто. Ето това ще си поръча и накрая ще увенчае угощението с голяма чаша кафе и сладкиш от ронливо тесто с марципанов пълнеж, докато най-спокойно чете вечерните вестници, които отмъкна от хотела, но още ней намерил време да разлисти.
Когато му поднесоха горещото кафе, Бекстрьом бе установил, че пресата продължава в познатия стил: залага на спекулации, които да разтърсят обществеността.
Единият вестник лансираше нова разновидност на възприетата за водеща хипотеза.
Извършителят най-вероятно бил брутален престъпник, който храни „необяснима омраза към жертвата заради професионалната й принадлежност към органите на реда“, твърдеше един от експертите, чието мнение печатната медия цитираше в рубриката за експертни мнения. В нея вестникът при всеки удобен случай събираше представителна извадка от най-посредствените хаховци в цялата страна.
„Да бе, да — мислеше си Бекстрьом, докато премляскваше с пълна уста. — Трябва да я е убил някой неин преподавател в Полицейската школа във Векшо. Например онази побъркана вещица, дето се занимава с дебрифинг. В този случай не бива да се съсредоточаваме върху спермата, открита на местопрестъплението, защото тук тя не е меродавна, а представлява хитро подхвърлена заблуждаваща следа.“
Според друг вестник — конкурент на гореспоменатия — обаче нещата стояха по съвсем различен начин. Полицията трябвало да търси сериен убиец, който ненавижда жените и превръща убийствата си в своеобразен ритуал. „Това звучи като теориите на колегата Улсон — помисли си Бекстрьом. — Откъде им хрумват подобни щуротии?“
В профилите, изготвени от консултантите на двете конкурентни медии, се промъкваха и общи черти. Съвсем бегло наистина, но все пак прилики имаше. Един от експертите, които се изказваха в подкрепа на версията за психопат с патологична ненавист към полицаите, не изключваше вероятността да се касае за особен тип сериен убиец, който подбира жертвите си сред полицейската гилдия, а не сред други професионални групи, защото униформите го възбуждат сексуално — или, с други думи, „отключват агресивността му“.
„Сигурно са си направили някакъв общ психарски сайт, от който да черпят духовна храна“, предположи Бекстрьом и тъкмо да остави вестника настрана, погледът му падна върху статия, която го сепна.
Под публикувана голяма портретна снимка на интервюирания експерт, доцент по наука, наречена съдебна психиатрия в психиатричната болница „Санкт Сигфрид“ във Векшо, вестникът поместваше пространния му коментар за травмите, установени по тялото в жертвата. „Или се е сдобил със снимките, с които разполага разследващата група — предположи Бекстрьом, — или някой от разследващата група му е описал в подробности нараняванията по тялото на жертвата.“
Доцентът, добрал се незнайно как до вътрешна информация, също подкрепяше водещата версия: извършителят е сериен убиец. Според него жестокостта, с която е било извършено това престъпление, показвал ясно, че това далеч не е първото му брутално посегателство, а вероятността да извърши следващо престъпление в близко бъдеще клоняла към сто процента.