Градината на Рама [bg]

Ревността е отвратително нещо. „Тя прави за посмешище жертвите си“ е слабо казано. Ревността е разяждаща, съвършено ирационална и всепоглъщаща. Най-прекрасните хора на света се превръщат в побеснели животни, когато бъдат обхванати от гърчовете на ревността.

Никол, скъпа, не съм ти разказал цялата истина за краха на моя брак със Сара. От месеци хранех подозрения, че през нощите, които прекарва в Лондон, тя се среща с други мъже. Налице бяха множество предупредителни признаци — непостоянният й интерес към секса, нови дрехи, които никога не обличаше, когато беше с мен, неочаквано пристрастяване към нови пози или различни сексуални изпълнения, телефонни обаждания с мълчание от другата страна на жицата. Но аз я обичах безумно и бях твърдо убеден, че с брака ни ще бъде свършено, ако й се противопоставя, така че не предприех нищо, докато не побеснях от ревност.

В действителност, когато си лежах в леглото в Кеймбридж и си представях Сара, която прави секс с друг мъж, ревността ми набираше такава мощ, че не можех да заспя, докато във въображението си не я видех мъртва. А когато господин Синклер ми телефонира онази нощ и аз разбрах, че вече няма как да се преструвам, че Сара ми е вярна, отпътувах с експреса за Лондон с намерението да убия както жена ми, така и нейния любовник.

За мой късмет нямах пистолет; а когато ги видях заедно, гневът ме накара да забравя за ножа, който бях пуснал в джоба на палтото си. Но със сигурност щях да ги убия, ако шумът от борбата не беше разбудил съседите и не ме бяха възпрели.