Сянката на чинара [bg]

— Вероятно ли?

— Не мога да твърдя със сигурност, господин Бриганс. Просто съм чувал някои неща през годините. Както ви казах, Сет Хъбард обичаше тайните.

— Е, господин Амбърг, вие като изпълнител на завещанието и аз като негов адвокат ще трябва да издирим всичко, което той е притежавал.

— Надали ще е много трудно. Трябва да имаме достъп до кабинета му.

— А къде е той?

— В дъскорезницата, близо до Палмира. Там е единственият му кабинет. Има секретарка, Арлин, която командва парада. Говорих с нея в неделя вечерта и тя предложи да държи всичко под ключ, докато не я потърсят адвокатите.

Джейк отпи още една глътка кафе и се опита да асимилира всичко чуто.

— Двайсет милиона долара значи. Не се сещам друг човек в окръг Форд да има толкова пари.

— Не мога да ви помогна, господин Бриганс. Никога не съм живял там. Уверявам ви обаче, че тук, в окръг Милбърн, никой не разполага дори с нищожна част от такава сума.

— Нали сме в селския Юг.

— Именно. И точно това е най-страхотното в историята на Сет. Един ден той се събудил и си казал: на шейсет години съм, разорен съм, омръзна ми да съм разорен, затова проклет да съм, ако не предприема нещо. Провървяло му в първите две сделки, после вкусил сладостта от това да използваш парите на другите. Десетки пъти е ипотекирал собствената си къща и земя. Голям смелчага.

Сервитьорката поднесе овесена каша на господин Амбърг и бъркани яйца на Джейк. Докато овкусяваха храната си, Амбърг попита:

— Обезнаследил ли е децата си?

— Да.

Усмивка, кимване, никаква изненада.

— Очаквахте ли го?

— Нищо не очаквам, господин Бриганс, и нищо не ме учудва — отвърна Амбърг самодоволно.

— Имам изненада за вас — осведоми го Джейк. — Лишил е от наследство децата и бившите си съпруги, на които, между другото, нищо не се полага, и е отрязал всички други, освен брат си Ансил, с когото е изгубил връзка и който сигурно отдавна е мъртъв, но ако не е, получава пет процента, църквата му също получава пет процента, а огромният дял от деветдесет процента е завещал на чернокожата си прислужница, която работи при него от три години, някоя си Лети Ланг.

Амбърг престана да дъвче, зяпна и присви очи. На челото му се появиха дълбоки бръчки.

— Не ми казвайте, че не сте изненадан — победоносно заяви Джейк и заяде с удоволствие бърканите си яйца.