Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Лека нощ.
7
След бърза късна вечеря с печено сирене и доматена супа Джейк и Карла измиха съдовете (нямаха съдомиялна) и най-сетне се настаниха в хола, който започваше на няма и два метра от масата за хранене. Три години (и повече) живееха в ограничено пространство, налагащо постоянно преосмисляне на приоритетите и нагласите, както и бдителност срещу всяка проява на раздразнителност. Хана много им помагаше. Малките деца почти не се интересуват от дреболиите, които впечатляват възрастните — ако и двамата родители ги обичат, другото няма значение. Карла помагаше с правописа, а Джейк четеше приказки и докато се редуваха вечер, успяваха да прегледат вестниците и да видят новините по телевизията. Точно в осем часа Карла къпеше Хана и трийсет минути по-късно я слагаше в леглото.
Когато най-сетне останаха сами, двамата се настаниха на старото канапе и се завиха с одеялото. Карла го попита:
— Добре, какво става?
— Как така какво става? — контрира Джейк, разлиствайки спортните страници.
— Не ми се прави на интересен. Нещо става. Нов случай ли имаш? Нов клиент, който ще плати приличен и дори огромен хонорар и така ще ни избави от бедността? Моля те.
Джейк избута одеялото на пода и се изправи.
— Всъщност, скъпа моя, има голяма вероятност току-що да сме надвили бедността.
— Знаех си. Винаги усещам, когато пипнеш хубава катастрофа. Ставаш припрян.
— Не е катастрофа. — Джейк зарови в куфарчето си. Измъкна една папка и й подаде няколко документа. — Самоубийство е.
— А, така ли?
— Да, така. Снощи ти споменах за злощастната кончина на господин Сет Хъбард, но онова, което не ти казах, е, че преди да умре, набързо е написал завещание, което изпратил по пощата в кантората ми. Определил ме е да бъда адвокат по наследството му. Регистрирах го днес следобед. Вече е публично достояние и мога да го обсъждам.
— И никога не си се срещал с този човек?
— Никога.
— Не го познаваш, обаче днес следобед си ходил на погребението му?
— Именно.
— Защо е избрал теб?
— Заради блестящата ми репутация. Просто прочети завещанието, моля те.
Тя му хвърли един поглед и отбеляза:
— Написано е собственоръчно.
— Сериозно?
Джейк се сгуши до жена си на канапето. Наблюдаваше я изпитателно, докато тя четеше завещанието, заемащо две страници. Малко по малко устата й се отвори, а очите й се ококориха. Когато дочете документа, Карла погледна невярващо Джейк и промърмори:
— „Да издъхнат в страдание“. Ама че негодник!
— Очевидно. Никога не съм го виждал, но Хари Рекс е водил втория му развод и няма високо мнение за господин Хъбард.
— Повечето хора нямат високо мнение и за Хари Рекс.
— Вярно е.
— Коя е Лети Ланг?
— Чернокожата му прислужница.
— О, боже, Джейк. Това е скандално.
— Горещо се надявам.
— Той има ли пари?
— Прочете ли изречението, в което се казва „състоянието ми е значително“? Ози го познава и потвърди. Утре рано сутринта отивам в Темпъл, за да се срещна с господин Ръсел Амбърг, изпълнителя. На обед ще знам много повече.
Карла размаха двата листа хартия и попита:
— Това валидно ли е? Човек може ли да направи такова завещание?
— О, да. Посещавах лекциите за завещанията, които професор Робърт Уиймс от петдесет години чете в Юридическия факултет на Университета в Мисисипи. Взех си изпита с отличен. Ако всяка дума е написана от покойния и документът е подписан и има дата, завещанието е истинско. Сигурен съм, че двете му деца ще го оспорят, но точно това му е забавното.
— Защо ще завещае почти всичко на чернокожата си прислужница?
— Сигурно му е харесвало как чисти къщата. Не знам. Може пък не само да е чистела.
— Тоест?
— Той е бил болен, Карла, умирал е от рак. Подозирам, че Лети Ланг е полагала много грижи за него. Очевидно е бил привързан към нея. Двете му деца ще си наемат адвокати и ще нададат вой за злоупотреба с влияние. Ще твърдят, че тя се е сближила с него прекалено, че му е шушнела на ухото, а и нещо повече. Всичко зависи от съдебните заседатели.
— Ще има процес със заседатели?
— О, да — усмихна се мечтателно Джейк.
— Нима! Кой знае за това?
— Подадох документите днес в пет часа, така че клюките сигурно вече са плъзнали. Мисля, че към девет сутринта в съда вече ще е доста оживено.