Сянката на чинара [bg]

— Съжалявам, мога ли да направя нещо за нея?

— Всъщност не, ама не е зле да закусим. Яйца и бекон, за мен бъркани. За Хършъл не съм сигурен.

— Ще го попитам.

Понеже и те като прислужницата си тръгваха и тъй като предстоеше да заключат къщата, а после да я продадат или да се отърват от нея по някакъв друг начин, Лети реши да изпразни килера и хладилника. Изпържи яйца и бекон, направи палачинки, бъркани яйца, омлети и овесена каша със сирене и притопли малко кифлички, любимата марка на Сет. Масата беше отрупана с купи и плата, от които се издигаше пара. Тримата седнаха да закусват и не спряха да се оплакват и да се цупят. Но се наядоха до пръсване. С подути очи и зачервено лице, Рамона мълчеше и явно мазната храна й се отрази добре. Лети се позавъртя край тях няколко минути, докато им сервира, както си му е редът, но обстановката беше напрегната. Подозираше, че са прекарали трудна вечер, пили са, спорили са и са се мъчили да издържат още една нощ в омразната им къща. Тя обиколи спалните и се зарадва, че багажът им е приготвен.

От тъмното чу Хършъл и Иън да обсъждат срещата с адвокатите. Иън твърдеше, че е по-лесно адвокатите да дойдат в къщата на Сет, отколкото те тримата да бият път до Тюпълоу.

— Естествено, че те ще дойдат — каза Иън. — Ще бъдат тук в десет.

— Добре, добре — съгласи се Хършъл.

После снижиха гласове.

След закуска, докато Лети раздигаше масата и миеше съдовете, тримата отново излязоха навън във вътрешния двор, където се настаниха край масата за пикник и изпиха кафето си на сутрешното слънце. Рамона се посъвзе. Лети, която живееше с пияница, прецени, че повечето сутрини госпожа Дафо бавно идва на себе си. Разнесе се смях, явно тримата бяха забравили тежките думи, разменени предишната вечер, каквито и да бяха те.

Чу се звънецът на входната врата. Беше ключарят от Клантън. Хършъл го разведе и му обясни на висок глас, за да чуе и Лети, че искат нови ключалки на четирите външни врати на къщата. Човекът се залови за работа, като започна от входната врата, а Хършъл се отби в кухнята и каза:

— Сменяме ключалките, Лети, старите вече няма да ги има.

— Аз никога не съм имала ключ — отговори тя остро, защото веднъж вече го бе обяснила.

— Добре — отговори Хършъл недоверчиво. — Ще оставим един ключ при Калвин малко по-надолу по пътя и ще задържим останалите. Ще наминавам от време на време да проверявам как са нещата.

Каквото и да си мислеше всъщност, Лети каза:

— Ще ми е приятно да идвам да чистя, когато поискате. Калвин ще ми отваря.